От 30-те години  до наши дни общоградските чествания  паметна на Н. Симов присъстват и заемат своето място в културния календар на Търговище. Първото общоградско честване в града е проведено на 19 и 20 декември 1936 г. – църковният празник Никулден. Идеята е оповестена в пресата още през месец юни. След около месец излиза от печат първият вестник, посветена на Н. Симов, за който стана дум по-горе.  Честванията  са  предхождани   от голямо публично събрание  на 13  декември  в кино “Жеков”,  където   Иван Халаджов,  по него време  учител в Шуменската гимназия,   изнася сказка за миналото на град Търговище. Дните, посветени на паметта на Н. Симов  са изпълнени  с богата културна програма  –  две вечерни театрални представления, изнесени съответно от членовете на спортен клуб “Н. Симов” и от работниците в града и  утро с ученически хорови изпълнения, декламации, речи,  пиесата  “Н. Симов” и представяне на първия скулптурен портрет, дело на Стоян  Конаклиев. На самия  Никулден в храма е отслужена панихида.    Никулден, като ден посветен на Н. Симов, се отбелязва и  през следващите две години. Последното честване не е така внушително, както първото. Но пък то става повод  вестник  “Обществена трибуна”,  да заяви, че  вече не е предмет на спор съзнателното  участие  на Н. Симов  в революционните борби.

80-годишнината от смъртта на Знаменосеца  е отбелязана с тържествена  извънредна сесия на Градския съвет    в салона на   прогимназията на 30 май 1956 г. В  деловия президиум са внуците на Н. Симов Георги и Христо Симови „и сега постоянни ударници в работилницата на околийския промкомбинат”, както ги представя вестникът.

Голям митинг-заря   вечерта на 1 юни 1963 г. събира хилядно множество  на пл. „Независимост” за откриването на паметника на Н. Симов.  Гости на тържеството са Лъчезар Аврамов – секретар на ЦК на БКП, Вера Начева – заместник завеждащ на отдел „Външна политика и международни връзки”  на ЦК на БКП, Груди Атанасов – посланик на НРБ в Югославия, Борис Николов – член на ЦК на БКП  и първи секретар на партията в Търговище, Георги Карамфилов – председател на ИК на Окръжния народен съвет, секретарите на ОК на БКП Иван Кокаланов и Стефан Пенчев, председателите та ОК на ОФ, окръжното ръководство на БЗНС и др.  Митингът е открит от секретаря на ГК на БКП Тома Томов, докладът е прочетен от Ив. Кокаланов, а паметникът е открит от Лъчезар Аврамов. Петър Стъпов дарява на ГОНС камата на Н. Симов – единствената запазена  негова вещ.  По време на митинга е посрещната групата от 50 средношколци, които в продължение на една седмица са изминали близо 150 км по стъпките на четата на Таньо войвода. Богата концертна програма от местни самодейни колективи и тържествена заря завършват  митинга.

90-годишнината от гибелта на Знаменосеца през 1966 г. е  ознаменувана  с ред прояви: издаване на Юбилеен лист, пощенски картички и дипляна, пощенска марка. В града по предприятия и учреждения се изнасят беседи и доклади;  почти във всички училища е обсъден романът „Знаменосецът”,  подготвят се чествания от земляческите групи в София, Шумен и Варна, най-внушителното от които е проведено  в салона на ЦДНА – София на  26 май; подготвят се 100 пионери и 200 работници за участие в похода  „По стъпките на Ботевата чета”  и др.   На 30 май пионерски дружини, комсомолски организации и работнически колективи под звуците на Ботевия марш полагат  венци пред паметника и  пионери и комсомолци застават на почетна стража. Вечерта на малкия стадион е проведено тържественото събрание, на което  присъстват ръководителите на окръга и града и хиляди граждани. Открито е от първия секретар на ГК на БКП Георги Атанасов, а доклад за Никола Симов изнася писателят Петър Стъпов. Литературната програма е изпълнена от  н.а. Олга Кирчева, заслужилите артисти Виктор Георгиев и Маргарита Дупаринова и артистите Виолета Николова, Виолета Минкова, Дуня Тагарова, Петър Стойчев, Живко Гарвалов, Славчо Митев, Васил Вачев и Сава Хашъмов от Народния театър „Иван Вазов” в София. Режисьор на програмата Николина Томанова.

Макет на кораба „Радецки“ в къщата -музей Никола Симов- Куруто

1966 г. е забележителна с още едно събитие – инициативата на ДПО „Септемврийче” с пионерски средства да се построи корабът „Радецки”. Окръжната пионерска организация „Септемврийче” внася  22 600 лв., с което далеч надхвърля плана. За набиране на средствата пионерските дружини са дали 3 996 трудодни  от  бране на билки и диворастящи плодове, събиране на хартия, станиол, мукавени кутии, буркани и бутилки.  По звена, отряди и дружини са проведени 280 рецитала по стихове на Ботев и за Априлската епопея. По местните радиоуредби  са изнесли 250 радиопредавания, провели са 86 викторини, и др. мероприятия. В инициативата за ушиване  на знаме се включват  три пионерски дружини – от селата Плъстина, Лиляк и град Търговище.    Тържественият пионерски събор за изпращане на ушито от пионерите знаме на кораба „Радецки” се превръща в първата общоградска проява, посветена на 90-годишнината. Вечерта на  14 март на площада пред паметника на Н. Симов се стичат и  много възрастни граждани, общественци  и културни дейци.  Пионерите рапортуват пред секретаря на ГК на БКП. Избраното знаме е връчено на правнука на Н. Симов – чавдарчето Георги Николов Симов, което в края го понася към окръжния комитет на Комсомола.    След 10 години читателите ще прочетат неговите спомени за този момент: След митинга в Търговище, заедно с дружинната ръководителка отишли в гр. Русе, където присъствали на освещаването на парахода. „Аз развявах високо знамето. После го връчих на капитана на парахода. При Козлодуй знамето бе поето от знаменосец в хъшвска униформа … До знаменосеца бях и аз. … на няколко крачки от мен бил др. Т. Живков. Аз обаче съм бил много смутен. Не го видях. Много съжалявам за това.”   

За честване на 100-годишнината от Априлското въстание и гибелта на Н. Симов през 1976 г.  свои планове  приемат  ИК на ГОНС, бюрата на ГК на ОФ, ГК на ДКМС, ДФС „Светкавица”, туристическото дружество „Н. Симов”. По квартали с представители на всички поколения – пионери, комсомолци, комунисти и отечественофронтовци,  ГК на ОФ провежда  викторини, посветени на Априлското въстание, като особено внимание е  отделено  на възрожденците от Търговище. Както и по-преди, е  проведено  обсъждане на романа „Знаменосецът”, като някъде присъства и авторът. Окръжната библиотека отпечатва  библиография за Н. Симов;  ГК на ДКМС организира турнир по спортна стрелба; туристическото дружество подготвя за м. юни традиционното състезание по туристическо ориентиране с участието на състезатели от страната, СССР и Чехословакия; под ръководството на ГОНС се възстановява къщата на Н. Симов, в която  музеят  урежда постоянна експозиция; изработват се почетни знаци и значки;  поставят се барелефи на улиците, носещи имената на Н. Симов, Сава Катрафилов и Сава Геренов, организира се отпечатването и разпространението на футляр,  научна сесия, и др. Промкомбинат  „Н. Симов”  отбелязва годишнината с концерт и програма в салона на Драматичния театър. Честванията са открити на 1 юни сутринта в Драматичния театър с научната конференция, за която стана дума по-горе.  След обяд  на ул. „Н. Симов”, на един жилищен близо до родната  къща на Н. Симов, е открит барелеф с неговия лик от Иван Господинов – бивш политкомисар на търговищкия партизански отряд и слово на К. Топалова – бивша партизанки и председател на ГК на ОФ. Под звуците на духов оркестър са положени венци и цветя от присъстващите граждани. Открит е барелеф и на С. Геренов на ул. „Л. Каравелов”.  На същата улица в квартал „Вароша”, в присъствието на партийни и държавни ръководители от града и окръга, участници в научната конференция и много граждани,  е открита къщата-музей Н. Симов и барелефа на стената до входа. Завършек на деня е тържественият митинг-заря пред паметника на Знаменосеца.

През 1995 г. за първи път е организирано честване на рождението на Н. Симов. Сформиран е организационен комитет за честване 150- годишнината  под председателството на кмета на града инж. П. Карагеоргиев. На състоялото се на 12 април 1995 г. заседание са набелязани реализираните през годината мероприятия: ремонт на къщата на Н. Симов, фотодокументална изложба, викторини по училища, научна конференция, туристически празник и др.

Откритата  през м. януари 2006 г. фотодокументална изложба под надслов „Памет за Знаменосеца”,  подготвена от специалистите и експонирана  в Държавния  архив – Търговище, слага старт на проявите, посветени на 130-годишнината от саможертвата на Н. Симов в Търговище. Камата на Н. Симов, единствената запазена негова вещ, е експонирана в музея на 2 юни и на този ден къщата-музей Н. Симов е отворена за безплатни посещения. На същия ден в РБ „П. Стъпов” е представен Юбилейният сборник „Никола Симов – Куруто” . Тук дамският хор „Златна лира” изпълни за първи път песента „Знаменосеца на Христо Ботев” по текст на Васил Дунавски и музика на Стефан Илиев.

Последната общоградска проява, посветена на Н. Симов се състоя на  2 юни 2016 г.  В присъствието на кмета на гр. Търговище д-р Д. Димитров, официални лица, граждани и ученици, градът отбеляза 140-годишнината с откриване на  обновената експозиция в  къщата на Н. Симов.   Предвождани от градския духов оркестър, присъстващите се отправиха в шествие до паметника на Знаменосеца, където по традиция търговищенци  отбелязват 2 юни.

От откриването му до днес, паметникът на Н. Симов е една емблематична за града забележителност.  Идеята за изграждане на паметник е оповестена в местната преса през ноември 1935 г.  В. „Обществена трибуна ” информира  за “мнението и желанието на настоящия кмет” Руси Дюлгеров  в празното  пространство около родната къща на Н. Симов да се оформи парк, наречен на неговото име, където да се постави бюст – паметник. “Идеята е отлична. Очакваме да се създаде обществено настроение, което да помогне на кмета  да осъществи  идеята си” – коментира вестникът.  На следващата година това желание на кмета е  потвърдено в специалния вестник за Н. Симов, в който  се  представят   пред гражданството и конкретните стъпки в тази насока: по  инициатива  на кмета е основан “Фонд  за издигане паметник на Н. Симов”; от  общинския бюджет са отпуснати  20 000 лв, издадени  и пуснати в продажба са вестник, картички и портрети,  приходите от които  се предвижда  да  бъдат включени във фонда.  Оповестено е намерението паметникът да се освети на 2 юни идущата 1937 година. При все създадената организация,  паметник не е направен.  Идеята обаче не замира. Към края на 1938 г. е  направен опит за възстановяване на комитета за постройка на паметник. Призивът   обаче не  е посрещнат  със  съпричастност от страна на гражданството и  местните власти.

Останала нереализирана през 30-те години, идеята за  издигане паметник на Н. Симов  става актуална през 1954 г. Сега, след промяната на формата на управление в страната, осъществена на 9 септември 1944 г., местната инициатива се  вмества в държавното начало, което пък гарантира реализирането й.  С решение на ИК  на  Околийския народен съвет на депутатите на трудещите се /ОНСДТ/  на 25 декември 1954 г. се отпочват  ред дейности  по направа на паметник на Н. Симов.  В годините по-нататък е уточнено мястото, осигурено е финансиране, обявена конкурсна програма за  изготвяне идеен проект за паметник и др. На   15 ноември 1960 г. в училище “Кирил и Методи” гр. Търговище  е проведено  обсъждане на представените анонимни проекти.  Те са пет на брой, с  по няколко варианта. В състава на комисията за журиране на проектите са включени лица от ОНС, ГОНС, ГК и ОК на БКП,  проф. Любомир Далчев  и  Васил Радославов като  представители на СБХ.  След  оживени дебати   комисията  решава да не се присъжда първа награда, тъй като  и  най-добрият проект се нуждае от  известни корекции. Определя втора награда за идеен проект с мото “Знаменосец” на скулптора Петър Куцаров.  Трета награда се присъжда на проект  с мото  “Милин камък” на скулптора Стоян Конаклиев.  Комисията решава  изпълнението на  паметника да се възложи на  автора на проект “Знаменосец” –  скулпторът Петър Куцаров,  като той се съобрази с направените по време на разискванията препоръки.    В навечерието на 2 юни 1963 година  на тържествен митинг – заря  на пл. “Независимост”,  изпълнен с множество граждани,  паметникът е открит.   Знаменосецът в цял ръст и знамето  са  отдалече грабващите погледа елементи. Плочата встрани, с барелефно представената  чета  и   Ботевия стих “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира” допълват историческата правда със силни и  многопосочни внушения.   Не би било пресилено да се твърди, че от този момент нататък търговищенци ще свързват представите си за Н. Симов именно с каменната скулптурната фигура.  Близо четвърт век, от 2 юни 1963 г. нататък,  площад “Независимост”,  в североизточната част на който се извисява паметникът на Знаменосеца,  е  мястото, където се провеждат общоградските  тържества  по повод   значими дати  и събития. За мнозина  това място ще се свързва с мили детски спомени за   синята чавдарка, за пионерските ритуали,  фанфари, песни и декламации пред  публиката на търговищкото гражданство, за почетните  караули  в чест на падналите за свободата и независимостта на България, и пр.   В  делнични дни около каменната фигура  много търговищки деца за първи път ще научат за  свободата,  смъртта и безсмъртието  от свои по-възрастни близки, преди още  учебните програми в детските заведения да са  включили теми за  българското историческо минало.  Паметникът – елемент от градската среда,  с  функцията си на  знак  за неразривна връзка между минало и настояще,   се утвърждава трайно  в духовното пространство на града.

Новият  градоустройствен план  от  1987 г.  предвижда ново  ситуационно решение на паметника – той да  бъде   монтиран   в  кв. “Вароша”, без да се конкретизира мястото.  Съобразно това решение паметникът е демонтиран  и  оставен на съхранение в склад.  Въпреки благоустрояването на парка и  площада, градът загубва един свой символ.  Отсъствието на паметника от градското пространство става злободневна тема в  средите на родолюбивото гражданство, особено  около 2 юни – денят  който  четвърт век  търговищенци  свързват  общонародното честване паметта на  Ботев с  полагане  на венци и цветя  пред паметника на неговия знаменосец. Местните вестници дават трибуна на въпросите, негодуванието и настойчивото искане паметникът да бъде върнат на мястото му.  Дебатът се пренася и в Общинския съвет. На заседанието от  17 ноември  1992 г. група съветници от Българската национално-радикална партия /БНРП/, изразявайки настроенията на своите избиратели,  внасят докладна записка, в която се  настоява паметникът  да се върне на старото му  място или да се постави  на подобаващо за личността на Знаменосеца място в центъра на града.   След продължителни  разисквания,  в които надделява емоционалната обвързаност с  мястото на паметника,  по- точно, че е обидно за достойнството на  Знаменосеца  да бъде  изместен от центъра  в края на града,   с пълен консенсус – с 41 гласа “за” и 1 “против” местните народни избраници приемат решение  за възстановяване на паметника на старото му място  – на пл. “Независимост”. Макар и представители на различни политически сили, местните депутати  единодушно заявяват  своята  привързаност към  Знаменосеца.  Решението на ОбС не е изпълнено, което дава повод на  съветниците от БНРП отново да повдигнат  въпроса за обсъждане.  На заседанието от 31 август 1993 г. Общинският съвет  приема  решение паметникът да се монтира в кв. “Вароша”,  на южната граница на Славейковото училище,  където  историческата и културната среда  най-точно съответства на самия паметник.  Компромисът с най-убедените привърженици на идеята за връщане на паметника на старото му място  в центъра на града на пл. “Независимост” се постига с решението да бъде  направен нов проект за центъра, в който ще се издигне нов паметник.  Изказват се съмнения относно художествената стойност  на стария, като се изтъква, че Н. Симов заслужава  по-добър паметник, който да бъде  поставен в центъра на родния му град. Възлага се на Общината да открие сметка за набиране средства от дарения на граждани, да се състави и апел към гражданството в този смисъл.  Апелът е съставен, приет на заседание на ОбС на 30 септември 1993 г, публикуван в местния вестник “Знаме”.  Всичко това  си остава на книга.   През пролетта на 1994 г. строителни работи   на южната страна на парка на  Славейковото училище дават ясна индикация,  че  решението на ОбС  за възстановяване на паметника е в ход.  На 26 октомври  същата година, на   големия християнски празник Димитровден, Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит  Кирил, в съслужие със свещеници от града,   отслужва  тържествен водосвет  по повод  второто откриване на паметника. Така след 7-годишното си отсъствие от градската среда, паметникът на Никола  Симов  отново  поема своята  мисия  на паметен знак, макар и да  не е ситуиран на централен площад.

Последно създаден  във времето материален носител на памет за Знаменосеца в Търговище е изграждането и уреждането на  къща-музей.  Идеята възниква още  година и нещо след публикуване на първата биография.  „Не сме ли длъжни ние да поставим венец на неговата къща, да  я поздравим като музей” – пита търговищкият гражданин Ст. Божков през август 1927 г.    Все още не са открити  сведения кога точно е съборена родната къща, но една скица от натура  е направена от Ст. Конаклиев през 1935 г. През 1949 г. читалищното ръководство коментира идеята за уреждане на музей на Н. Симов  и по негово решение  Стефан Добрев изработва идейна  скица на къщата по  спомени на съвременници.   През 1956 г.  е разискван  въпросът  къщата да се „реставрира /построи/”, но поради липса на достатъчно данни това се оказва невъзможно.  С писмо до ГК на БКП с ред предложения, между които и да се възложи на Проектантска организация да изработи план за възстановяване на къщата по скицата на Стефан Добрев и да се създаде къща-музей,  през март 1961 г. се обръща Д. Харизанов. Уреждането на музей в построена за целта сграда /в същата част на града, където е била родната  къща на Н. Симов/ става факт през 1976 г.

Битовата част представя вътрешната уредба на бедния градски дом от втората половина на ХIХ в. В документалната част във второто помещение се проследяват родословието на рода Симови, моменти от възрожденската история на Търговище и  пътя на Ботевата чета. Впечатляващите експонати  са копията на камата на Н. Симов, знамето и макетът на кораба „Радецки”, които подсилват внушенията на  документалните материали. Както се каза по-горе, през 2016 г. експозицията е обновена. На 2 юни е отворена за безплатни посещения.

Всички, макар и съвсем схематично очертани дотук, реализирани идеи и инициативи от страна на отделни личности и градските власти, доказват безапелационно едно: жива е паметта за Знаменосеца на Ботевата чета Никола Симов в родния му град Търговище.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име