В мисленето на традиционния българин смяната на годишните времена винаги е свързвана с обичаи и вярвания, които имат за цел да подготвят индивида и общността за настъпващата промяна.
От Древността до наши дни месец март е осмислян като преход между зимата и пролетта, между застиналата, сякаш заспала земя и пробуждащото се ново начало. В народния календар празници като Младенци (Свети Четиридесет мъченици – 9 март) и Благовец (Благовещение – 25 март) носят именно такава насоченост: изпращане на зимата, с нейната студенина, пустота, безвремие и сравнително безделие и посрещане на пролетта – с подновяване на стопанските активности, с възкръсването на природата и божествените сили, властващи над нея.
Неслучайно и според каноните на Православната ни църква обикновено началото на Великденския пост се пада през месец март, защото е свързано с идеята да се пречисти тялото и да се подготви за празнуването на възкръсналия Иисус Христос.
Първият ден от месеца е посветен на един от най-интересните митологични персонажи в народната култура – Баба Марта. В миналото хората си я представяли като стара жена, която рано сутринта в първия ден на март излиза от гората и влиза в селото.
Според интерпретациите на етнолозите нейният образ е свързан със света на мъртвите, защото именно „на край света” живеят всички онези чудни същества, които само в определено време и място общуват с човеците.
Тя е доста своенравна и понякога начумерена и сърдита: според едно поверие, защото двамата й братя (Малък и Голям Сечко) изпили общото вино и не й оставили да го опита; според друга легенда, защото една жена подранила и извела козите си на паша и така предизвикала гнева на старицата, която освободила снежните вихрушки и замразила непредвидливата козарка с цялото й стадо, а според по-нови фолклорни интерпретации, защото „Февруари е къс, а Април е мек”… Съществува поверие, според което месец Март е мъж, който има две съпруги: едната хубава и добра, другата – грозна и зла.
Ако бъдел с първата – времето било слънчево и топло, ако видел втората – мрачно и мразовито.
Каквато й да е причината, всички наричат месец март „женският месец” и обясняват променливото време с непостоянното настроение на неговата повелителка. Обичайно тя се радва, когато срещне весели и засмени деца и младежи, и е много люта, ако на пътя й се изпречат стари и злобни хора.
Но и тя като хората може да бъде омилостивена и да сгрее земята с топло слънце. За целта всеки дом трябва да я посрещне изчистен и подреден. В миналото събирали сметта на едно място в двора и заедно със старата метла я изгаряли, като по този начин вярвали, че изгарят натрупалите се лошотии и болести през зимата.
Изнасяли навън на слънце дюшеците и юрганите, всички дрехи и завивки, за да не ги нападат бълхи през лятото. Огньове се палели и прескачали от младите за здраве и благополучие през годината.
През целия ден домакините не месели хляб, не предели, не тъчели и не шиели. Не простирали бяло пране, за да не падат слани през пролетта и градушки през лятото. За да предпазят житото от болести, не слагали на огнището черно и опушено котле.
На времето жените премятали през оградата на двора или връзвали на дървена тояжка на покрива или на стрехата на къщата, за да се вее, някаква червена дреха (кърпа или пояс), за да посрещнат Баба Марта „на чисто и червено”. Червеният цвят се асоциира със силата на кръвта и тържеството на живота; той има предпазваща сила и може да прогонва злите сили.
Именно затова той е и основен цвят в мартеницата – това уникално творение на българската народна вяра и изкуство.
Обичаят да се носят усукани разноцветни, или само червени конци е отчасти разпространен и в други страни като Румъния, Северна Гърция, Република Македония, Сърбия, Молдова, дори в Албания. Но като че ли именно в българския народ силата на вярата в доброто пожелание „Честита Баба Марта!”, с което съпровождаме подаряването на мартеницата на близък човек, е най-добре запазена.
В оригиналния си вид тя се изработва на ръка от усукани на ляво бели и червени вълнени или памучни конци. Белият цвят символизира красотата, чистотата и невинността на младостта.
В Родопския край, където мартеницата се нарича още и „байница” (което подчертава още веднъж нейната връзка с пожеланията за здраве и берекет), в нея се връзват и сини (като небето), зелени (като тревата) и жълти (като слънцето) конци.
За да я превърнат в един истински амулет, в мартеницата сплитали синьо манисто (синецът е универсалният „пазител” срещу уроки), пера от петел или гълъб, или косми от конска грива (символ на силата и плодовитостта), черупки от миди и охлюви (за здраве), житни сламки, дъбови тресчици или скилидка чесън, и малки сребърни или златни монети.
Мартеничките са предназначени преди всичко за децата, които ги носят завързани от баба на дясната си ръчичка. Но и момите и ергените се окичвали с магичните творения, като едните ги сплитали в плитките си, а другите ги връзвали на пояса си. Булките и невестите носели мартениците завързани на шията си като гердани, а румънските семейни мъже криели мартеницата в обувката си.
Мартенички се закачвали и на плодните дървета, и на рогата на добитъка, дори на вратата на избата или на обора. В старо време някои мартенички се пазели през цялата година, за да ги връзват на ръцете на новородените и малки деца, когато ги извеждат сред хора, за да ги пазят от зли очи и против уроки.
Мартеници връзвали и на сватбеното знаме при брачната церемония.
Мартениците се носят докато човек види щъркел или чуе песента на лястовичките или кукувицата. В миналото хората слагали мартеницата под камък и след време (на другия ден или след девет дни) отхлупвали камъка и ако видели много мравки, означавало, че ще се родят много агънца през годината; ако видят бръмбар или червей – значи ще се множат теленцата и кончетата.
Момите гадаели по мартениците за кого ще се омъжат, а възрастните хора ги хвърляли в реката „за да изтекат всички злини по водата”. Грижовните стопани оставяли мартеница и в полога на домашните птици.
Днес в повечето случаи завързваме мартеницата на цъфнало или плодно дърво с пожелание пролетта да ни срещне живи, здрави и засмени.
Автор: Петя Банкова
