Е, дойде и15 септември. Денят в който детенцето хубаво ще тръгна с книжчицата под мишницата,  на книга  да се учи и добро да сполучи.

То с книжчица под мишница, нищо няма да научи, мърмори Пешо. Ама пък онлайн – никак. Въпреки, че Пешо по цял ден стои с бира в ръка, на него не са му чужди проблемите на образованието. То човек, като се замисли и от онлайн образованието има някаква полза. Например първия учебен ден. Няма да даваш пари за цветя на любимата учителка.

Цъкваш в нета, избираш и един хубав букет, даже по хубав и от тия в цветарските магазини, защото те не предлагат букети с пеперуди, сърчица и други там предизвикващи умиления насекоми, кликваш и…Учителката любима получава един букет, който ако го вземеш реално, ще те удари едно 60-70 лв. Другото предимство е, че твоят хубостник, в случая синът на Пешо, ти е пред очите по цял ден и си сигурен, че вместо да скита по улиците и да пие бира с парите които си му дал за тетрадки, участва активно в учебния процес.

Така си мислеше Пешо до тази пролет, когато от любопитство, а и да окаже необходимия родителски контрол, влезе в стаята на сина си и…Това което видя нямаше нищо общо с учебния процес. Или пак ако въобще имаше нещо общо, то това коренно се различаваше от учебните програми.

Една учителка усърдно преподаваше на 5-6 юнака и охкаше и пъшкаше, като че ли зъб и вадят а не…Тука напълно в разрез със Закона за защита на детето, Пешо му сви педагогически два шамара. Синът му през сълзи почна да обяснява, че то и това е учене, ама на материя , която не преподават ва училище, но пък е крайно необходима за живота. Келеш, той ще каже на баща си, какво е необходимо за живота.

Не че Пешо не се е учил на времето, ама той се учи от реалния живот, а не от интернети някакви. Вярно, че тогава баща му го спука от бой, а майка му изхаби една бутилка газ да го маже, ама тя науката иска жертви. Въобще на Пешо тая работа с онлайн обучението му изглежда много нефелна. С

поред него, вместо да въртят турски сериали по телевизията съвсем спокойно може да се преподават уроци. Един учител ще може да преподава на учениците от цяла България, без да се притесняват родителите, че вместо тия уроци, децата им ще гледат други уроци. Така с един даскал ще се покрият образователните нужди на цяла България,  което пък ще доведе до икономии на заплати, тъй като от останалите учители няма да има нужда.

Другото предимство е, че и родителите ще могат да посядват пред телевизора, че те да понаучат нещо, и да не се излагат после, като пишат задълбочени коментари във Фейсбук. Да, ама Пешо никой не го пита, макар че постоянно го уверяват, че той е суверена и неговия глас тежи.

Да, ама жена му пък подържа една друга теза, такава каквато само жена може да измисли. Щом децата могат да учат онлайн, защо и Пешо да не ходи в кръчмата онлайн. Хем сигурно за здравето, хем по-евтинко , хем няма да се излага като се прибира с „оверлог стъпка“ към дома.

Хей такива едни мисли вълнуват Пешо в навечерието на първият учебен ден. Дано тия отгоре да се сетят, че по опасно от вируса, който върлува в момента, е масовото невежество, което не върлува а се вихри.

Защото с вируса можеш да  се разминеш, или да го преболедуваш, ама ако останат така нещата с образованието, ще боледуват не отделни хора а цялата нация. Ще ходим по 3-4 пъти в годината на избори и ще учим онлайн. И ще ни плащат онлайн. А живот онлайн няма, или поне не са го измислили още.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име