Днес се навършват 146 години от гибелта на поп Сава Катрафилов.
Сава Катрафилов е роден в през 1836 г. в град Елена. Учи при Иван Н. Момчилов в Даскалоливницата. На 22 г. постъпва като учител в близкото до Елена селце Тодювци (1858 г.).
От 1862 г. е учител в Ески Джумая, днешно Търговище. Бил взискателен, успявал да поддържа интереса на учениците към ученето, полагал грижи за снабдяването им с учебници и учебни помагала, самият той се самообразовал. Родителите на децата били доволни от работата му.
В Ески Джумая създава семейство и през 1863 и 1865 г. става баща на двама синове – Калчо и Горан. В Ески Джумая до него достигат вести, от които научава за хъшовете във Влашко, за българската легия в Белград начело с Раковски, която се готви да навлезе в българските земи, където се подготвяло въстание, от тук той ходи до Плоещ и Букурещ и се среща и запознава с живота на българи-емигранти.
През 1867 г. се преселва в Разград. Освен учител той е и певец в черквата. Включва се активно в обществения живот на разградчани. Негов колега-учител го характеризира като „пламенен патриот”, който е сред първите „будители за революционни борби на разградци”. Катрафилов е сред организаторите на градско тържество по повод проекта на Фауд паша за разрешаване на Църковния въпрос.
За състоялото се тържество той пише в писмо: „ … Бачо ти Сава беше първият, който вървеше подир музиката и даваше на народа команда, като държеше в едната ръка крив бастун, а в другата си повдигаше самурян калпак, като викаше: „Урра, да живее царя и народ български” и подир него всичкий народ, който уловен ръка за ръка ся простираше надлъж кажи речи, колкото държи Еловската махаля в Елена …”.
От Разград той изпраща семейството си в Елена, предрешва се като поп и се
прехвърля на юг от Балкана. За последно е учител в Поморие, Бургас и Хасково (1870 – 1873 г.), тъй като е решил да се отдаде на революционна дейност. Във Хасково през май 1873 г. участва в покушение на ненавиждания от хасковлии хаджи Ставри, след което емигрира.
Пристигнал в Плоещ, той се среща с еленчанина Иван п. Хр. Кършовски. който му дава писма до Любен Каравелов в Букурещ и до Панаиот Хитов в Белград. В писмата се изтъкват заслугите на поп Сава за „народното свестяване”. След среща с Любен Каравелов в Букурещ поп Сава пристига в Белград болен. Лекуван е от лекар, за което Панайот Хитов платил 1000 гроша. Връща се в Румъния с препоръчително писмо от Хитов до родолюбиви българи за събиране на средства за освободителното дело.
През 1873 – 1875 г. е в Българско под името Даскал Киро. В Меричлери Даскал Киро разбунтувал селяните против появилите се там протестанти и на връх Великден изгорили протестантската черква и разрушили училището им. Сред жителите на Меричлери той проповядвал бунт против турците и учил българите да си правят саби и пушки от дърво и с тях да правят упражнения.
От Меричлери Даскал Киро отива в манастира при с. Арапово (Асеновградско), дето от околните села при него отивали „селянчета да се учат на българска книга”. В Чирпан по време на празнична служба в черквата поп Сава без позволение се качва на амвона (високо място, от където се чете евангелието и се проповядва) и в реч призовава народа да грабне оръжие и „да възкреси своята свобода и своето царство”.
Научил за готвеното въстание, през 1875 г. той отвел децата си в Русия, настанил ги в пансион, осигурил им издръжка и пристигнал в Румъния. Събрал чета от трийсетина емигранти. На пристанището на Бекет те се присъединяват към Ботйовата чета и Сава Катрафилов „е приел почетната длъжност член от щаба на четата”.
До слизането на Козлодуйския бряг той държал кормилото на парахода „Радецки”. Капитанът на парахода разказва: „… един от водачите, когото мислех за поп, бе завзел командването на парахода и бе оставил машината да се движи бавно”.
На Козлодуйския бряг Христо Ботйов произнася прочувствена реч. Поп Сава Катрафилов заклева четниците и също произнася реч, в която говори за реда в четата и поведението на всеки от четниците. Еленчанинът-четник Юрдан п. Хр. Кършовски пише в дневника си: „Ботюв ся обърна към священика на четата ни Сава Катрафилов от Елена и му каза: – Отче, извършете обряда на клетвата и подведете юнаците под клетва! Священикът … извади свещеническите вещи от чантата си … и покани дружината да си снемат шапките и за изговорят клетвата, която той ще им диктува. В това време Ботюв извади знамето, развя го и го подаде на Христо Тръновчанеца (известно е, че знаменосец на четата е Никола Симов – Куруто – б. а.), който преди да го приеме, коленичи пред него, …
Преди Ботюв да освободи и предаде знамето на Христо, каза: Предавам ти и поверявам това знаме, тоя завет и символ на нашата свобода. Пази го повече от очите си, повече от себе си и повече от живота си! … Тогава священик … подведе юнаците под клетва … След прочитането на клетвата … при целуването на кръста, евангелието, сабята и револвера, всяки отиваше пред развеяното златно лъвско знаме, покланяще му ся и като кажеше „Заклевам се”, целуваше го и си отиваше на мястото си”.
По твърдения от 1931 г. на Никола Обретенов, член на щаба на четата, в най-голямото и ожесточено сражение, което четата води на Милин камък на 18 май 1876 г. по обед с османската войска, поп Сава Катрафилов е тежко ранен от оръдеен шрапнел – счупени кости на двата крака, неподвижен. Ако е можел поне малко да се движи, щели да го вземат, както взели Перо. Но той не можел да мърда. Затова, просълзени, оставили поп Сава на Милин камък. И опровергава твърденията, че С. Катрафилов е загинал в Искърския пролом след разбиването на четата, тъй като в състоянието, в което са го оставили, е невъзможно той да се придвижи от Врачанския балкан до Искърския пролом.
Алекси Пенчев
