В първата събота на Великия пост Православната църква отбелязва Тодорова събота в памет на св. великомъченик Теодор Тирон. Празникът е известен с имената Тодоровден, Конски Великден, Тудорица. През 2023 г. той се пада на 4 март. Почитането на св. великомъченик Теодор Тирон е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата. Освен през Великия пост светецът се чества и на 17 февруари.
На Тодорова събота възпоменаваме дивното чудо, явило Божията милост над християните през 4-и век. Било 50 години след прославената мъченическа смърт на младия мъченик – войникът Теодор Тирон, когато Бог удостоява Своя угодник да извършва чудеса. Петдесет години след смъртта на св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да желае възвръщането на езичеството.
Знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници. Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано.
Църковното предание разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо – жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий запитал: кой е този, с когото говори, и св. Теодор му известил името си. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.
Оттогава за благодарност на първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон. За спомен на чудото се вари жито, което се благославя по време на богослужението в храма.
Тодоровден е един от първите пролетни празници в народния календар. Познат е още като Конски Великден, защото се празнува най-вече за здравето на конете. Според народните представи на този ден св. Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да провери растат ли посевите, сетне забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято. Затова народът свързва Тодоровден най-вече с надеждата за плодородие. „Свети Тодор съблича девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято”
Обичаите на този ден се разпределят между жените и мъжете. Централно място заемат младите булки, които започват да се наричат невести и получават правото да месят хляб в мъжовата къща. Изпеченият от тях обреден хляб, с формата на кон или подкова, се маже с мед и по него се залепва варена царевица. Хлябът се проверява от свекървите и от него се раздава на близките. Този ритуал е важен за сближаването между снахите и свекървите и за приемането на младите булки в семейството. От обредния хляб се слага в яслите на конете, да са здрави и да има приплод.
Докато раздават хляба на някои места в България жените дори подскачат и цвилят като кон, за да са плодовити кобилите. Бабите стрижат за първи път след зимата децата, затова на някои места се казва „остриган като магаре през март”. Младите момичета мият косите си с вода, в която има сламки от яслите на конете, за да са лъскави и здрави косите им като конските гриви, после изливат водата след конете, които поемат към определеното за кушиите място.
Именно кушиите заемат централно място на Тодоровден. Докато жените изпълняват своите ритуали, мъжете се подготвят за надбягването с коне. Мъжете стават още в зори, сресват и кичат най-хубавите си коне с шарени конци, мъниста и пискюли. На някоя просторна поляна вече е премерено и маркирано трасето на надбягването, цялото село се е събрало за напрегнатото зрелище.
След надбягването, на което печели най- бързия, следва награждаването – торба хубав зоб, венец, който момите са изплели и не на последно място – всеобщото уважение и признание. Конниците и победителят правят почетна обиколка из село, съпроводена с благословия от стопаните. А сетне първенецът дава почерпка в своя дом. Както му е редът, всичко завършва с хоро, в центъра на който са ездачите.
Празничната трапеза е от пита, супа от леща, гъбена чорба, картофи, варена царевица.
Именици са Тодор (Божи дар), Тодора, Теодора, Теодор, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Даринка, Божо, Доре, Дарчо, Дора, Дорка, Дарка
moreto.net