На 30 април 1933г. във Варна умира Христо Попкоцев или Попкоцов (изписване преди 1945г. Христо попъ Коцевъ). Виден български учител и революционер, виден деец на десницата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, член на ЦК на ВМОРО. Използва псевдоними като Арнаут Сульо, Ибрик Чауш, Братоев, Момчил и Попчето.

Български учители в Солунската мъжка гимназия – 1890 г.

През 1896г. е назначен за учител при Солунската гимназия, където на Солунския конгрес в същата година е избран за член на Централния комитет за периода 1896-1897г. През 1898г. е арестуван и е осъден на 4 години затвор през март 1899г. През бунтовната 1903г. след освобождаването си присъства на Солунски конгрес на ВМОРО (1903). Той е член на ЦК отново през 1903 – 1904г. Неколкократно е арестуван и затварян. Според Михаил Думбалаков в края на 1905г. Попкоцев е арестуван в Солун заедно с Думбалаков, Петър Попарсов и скопянина Чолаков. По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на 9 велешка дружина. Отличен е с орден с корона. Кмет е на Скопие от 1917 до 1918г.

Попкоцев е роден на 5 януари 1869 година в Ново село, Щипско, в Османската империя, днес в Република Македония. Учи в Ново село и Щип при Коце Шикеринов, Йосиф и Ми­хаил Ковачеви, Александър Попзахариев, Димитър Павлов и други. В 1884 – 1885 година е учител в Кочани. След това една година 1885 – 1886 година учи в Скопие.

Солунската мъжка гимназия

След това в 1886 година започва да учи в българската гимназия в Солун. След ученически бунт заедно с група свои другари е изключен от гимназията. В началото на 1888 година, с група от 19 души, между които и други бъдещи революционери е привлечен от сръбската пропаганда и продължава образованието си във Великата школа в Белград. След като е подложен там на силен натиск за посърбяване, с приятелите си вдигат нов бунт в 1889 година и отново са изключени. Емигрират групово в България, където той се записва да учи и през 1892 година завършва славянска филология и литература в Софийския университет при Любомир Милетич, Александър Балабанов, Иван Брожка. В София в 1890 година е основавано младежко дружество за подготовка на учите­ли за Македония с членове Дамян Груев, Никола Наумов, Петър Попарсов, Христо Коцев, Димитър Мирчев, Никола Дейков.

Цариградска българска духовна семинария

В 1891 – 1892 година е учител в Българското духовно училище в Цариград, като същевременно преподава и в четирикласното българско училище във Фенер. Работи като български учител в Цариград до 1894 година, а след това преподава в Скопие (1894 – 1895) и Одрин (1895 – 1896). В Одрин през 1895 година Даме Груев му възлага като един от учителите в Одринската българска мъжка гимназия и член на организацията първи да започне изграждането на комитетската мрежа в Одринска Тракия. Така в началото на 1896 г. той и Павел Генадиев основават Одринския революционен комитет, чийто председател става Попкоцев.

След войните е гимназиален учител в Провадия в 1918 – 1919 година и във Варна. Член е на Илинденската организация и на Съюза на македонските емигрантски организации, като гравитира към протогеровистите. Пише свои спомени, публикувани в четири поредни броя на списание „Македония“. Автор е на книгата „Стари и нови писатели за българите в Македония”, която е издадена в 1933 година във Варна.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име