След освобождението на Плевен на 10 декември 1877 година турските войски били изтикани от стратегическите си позиции в старопланинските проходи. За турското командване било ясно, че не може да има успех срещу русите в полетата на Тракия и побързало да прибере остатъците от своята разбита армия към столицата, като през Ямбол започват да се точат колоните на оттеглящите се озверели турски войски.

Турците живеещи в града панически го напускат, но унищожават всичко зад себе си, палежи, грабежи, насилия и жестоки убийства и кланета предшестват Освобождението на Ямбол. Жителите на града са подложени на неописуеми насилия, гаври, мъки и страдания.  Турците подпалват църквите, къщи, училища, както и градините и лозята край града.  Ямбол се превръща в бушуващо огнище  от пожари, турците грабят, насилват и колят наред Българите, в спомените на хората от него време последните няколко дни са останали с ужаса на свършек на света!

При изтеглянето на редовните части на 12-13 януари Керим паша заповядал освен гарата да се запалят и оцелелите къщи в горящия град. В резултат почти всички Български и еврейски къщи са съборени. Запазени са само Ески джамия, Безистена и градския часовник.  В продължение на повече от седмица преди това черкезки шайки, заедно с дезертирали турски войници и други башибозушки банди се впуснали по дюкяните и по къщите, като извършили масови погроми над останалото Българско население в града и околните села–грабежи и изтезания за пари, изнасилвания, зверства, издевателства, убийства.

„Голяма част от населението избягало на Зайчи връх до с. Кабиле, за да запази поне честта и живота си“. На 13 януари турците запалили училището, на 14 януари пламнала църквата „Св. Георги“ На 15 януари турското население от града почнало да бяга към Одрин.  Чаршията и Българската махала Каргона били напълно обрани и изгорени, всяко едно турско семейство натоварило по 2-3 коли със крадена стока и покъщнина.

На 17-ти януари сутринта в града нахлули отново голям отряд черкези, тогава са убити свещениците Георги Снегов, Иван Михалакиев и Тоте Драгиев и са изнасилвани деца и жени и убивани още много невинни граждани.    По-късно през деня воините на 23 Донско-казашки полк предвождани от полковник Бакланов първи влезли в димящия и опустошен град. За превземането на града не са водени боеве. На 17 януари 1878 година Ямбол е освободен!

 

 

По време на освободителната Руско-турска война 1877-1878 година град Сливен има важно военно значение и е звено за свръзка между Одрин и Казанлък-Шипка. Още през лятото на 1877 година генерал Гурко изпраща 26 Казашки полк, командван от барон Корф по посока на Сливен.

При село Оризаре отрядът разгромява черкези и башибозук, опитали се да го спрат. Когато руските части стигат до село Джиново, градоначалникът на Сливен и приближените му напускат града. Сред жителите на Сливен пламва надеждата за скорошно освобождение, но и много скоро угасва. Русите са принудени да отстъпят към Шипка.

Барон Александър Корф

Тежко става за българското население в Сливен. Изстъпленията се редуват едно след друго. Садък бей, председател на военния съвет в града, се отличава с особена жестокост. Стотици са обесени. Най- страшно е през декември- центърът е изгорен от отстъпващите турски войски, населението е евакуирано. 24 сливенски първенци са арестувани и откарани в Цариград.

След падането на Плевен към Сливен се отправя Левият страничен отряд, командван от генерал Едуард Делинсхаузен. Той преминава при зимни условия трудно проходимите проходи- Твърдишки и Демиркапия. На 4 януари( 16 нов стил) 1878 година в 17.30 часа, драгуните от втора дивизия от 13-ти драгунски полк на Военния орден, командван от майор Кардашевски влизат в почти обезлюдения град. На другия ден – 17 януари в града влизат освободителните части от 26-ти казашки Донски полк, начело с полковник Бакланов.

митрополит Серафим

Жителите се завръщат в града. Образувана е временна градска комисия начело с митрополит Серафим, която подготвя посрещането на основните руски части. Взето е решение да посрещнат тържествено освободителите на края на града в месността „ Харамиите”, където е издигната арка.

Ликуващите граждани с хляб и сол, с много хоругви посрещат генерал Беляев. С развети знамена и под звуците на музиката Петрозаводският полк предизвиква възторгът на всички. Виковете „Ура” и „ Да живее Император Александър II” не стихват дълго, а мъже и жени обсипват войската със зелени клонки. Сред посрещачите е и поетът Д. Чинтулов, който произнася прочувствено слово на руски език, събрало цялата любов и благодарност на българите.

По късно , мястото, където са посрещнати руските освободители ( днес площад „17 януари”) е увековечено с малък паметник.

Всяка година на 17 януари, на това мястото, пред паметника на руските освободители, тържествено се отбелязва тази бележита дата, полагат се венци и цветя в памет на героите.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име