Първа пролет посрещнах с концерт. Не какъв да е а специален. Ама, много специален. Аз поне така го усетих. Няколко дни по-късно, когато страстите и емоциите са утихнали, искам да се върна към него. Концерта „Пеперудена магия“ деца със специални образователни потребности от Търговище посрещнаха пролетта. Замисъла и идеята е на колектива на Центъра за специална образователна подкрепа в Търговище, а изпълнители бяха възпитаниците му. И всички 42 човека пряко ангажиране с грижите си за тях. До тука нищо особено. На пръв поглед. Но човек трябваше да бъде на тоя концерт за да почувства нещо много повече от емоцията на едно такова събитие. Накратко казано, концерта беше специален. Не толкова за зрителите, колкото за участниците в него. Те бяха специалните в този първи пролетен ден и това личеше и по лицата и по очите им.

Концерта започна малко тривиално. Кратко слово на директора на Центъра, г-жа Йорданка Маринкова. Не такова беше словото и. В него нямаше елементи на отчет на постигнатите професионални успехи. В него имаше благодарност. Нещо от което май сме отвикнали в последно време. Благодарност към децата за положените от тях усилия. Към родителите за доверието което са гласували, като са поверили децата си на техните грижи Към преподавателите, за положените от тях усилия тоя концерт да се състои. Към бившите учители от които са се учили как по най-краткия път да предадат любовта си и уменията си на своите възпитаници. След словото започна магията.

На сцената се редуваха причудливи картини. С любов засадиха и отгледаха своята върбичка. Защо пък върбичка, ще запита някои. И това научихме. Върбата е едно много специално и различно дърво. То не е като другите, но всички искат да си отчупят клонка от него. За щастие, за здраве, за успех, за красота. Ето защо и децата посадиха своята върбичка. А после последва…празничен валс. Танцуваха и децата и техните преподаватели. В танца се включи и директора на Центъра, Йорданка Маринкова. Картините се редяха една след друга за да ни разкажат историята на малката гъсеничка. Малка и грозна, като всяка една гъсеничка, но със сърце което търси обич, приятелство и любов, както всяко едно живо същество.

И в своя път тя го срещна в лицето на бръмбарчето -рокаджия, на малките буболечки, на пчеличките и светулките. Всички те заедно със своите преподаватели сътвориха такава феерия, че нямаше как на няколко пъти да не си избърша очилата. А и зрителите до мен наизвадиха кърпичките. Накрая всички ние разбрахме, че когато любовта, приятелството, грижите са налице, то малката и грозна гъсеничка се превръща в красива пеперуда. Това е то „Пеперудената магия“. Усетих я в погледите и усмивките на децата, горди че са се справили със своите артистични задачи.

В погледите на техните преподаватели, че са се справили с тази почти непосилна задача. В сълзите на техните родители получили надеждата, че когато даваш всичко от себе си, то няма как да не се излюпи пеперудата. „Пеперудата е символ на красотата, на възраждането и е полет на душата. В различните части на света пеперудата се отъждествява по различен начин, но като цяло тя е символ на метаморфозата, точно това което ние се опитваме да направим с нашите деца с много любов“, уточни Й. Маринкова. И всичко това видяхме на сцената по време на този малко необичаен концерт. Необичаен за нас, зрителите, но не и за преподавателите и участниците в него. След концерта седнах на една пейка пред залата. Боже, Господи! Задавали ли сме се въпроса кои са хората с т.н. „специални потребности“.

Тия деца, които сме сметнали че имат такива защото са по-различни от нас, или ние самите. Да си открит до болка, непринуден в действията и израза си, да обичаш без да правиш тънките сметки какво ще получиш срещу това, да правиш добро без да търсиш награда, да си добър не защото така трябва а защото това е нещото което сближава хората.

Да не бъдеш лицeмерен, завистлив, да не търсиш материалните облаги на всяка цена, да запазиш душата и сърцето си чисти. Открито и непринудено да показваш любовта си към тия които са ти подали ръка и те водят към нещо по-добро.

Кой от нас може да каже че го притежава в пълна степен и кои са тия хора със „специални потребности“? Ето такива едни въпроси ми се въртяха из главата, а това че знаех отговорите им малко помрачиха доброто ми настроение. Дали тоя концерт не бе някакво послание към нас? Отговорът може да си даде всеки сам за себе си. Аз съм все още под влиянието на „Пеперудената магия“ и Дай Боже, да не ме пуска още дълго време.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име