Борис Константинов Стателов е роден на 21 август 1886 г. в Солун. Произхожда от известен лясковски род, а месторождението му е свързано с факта, че по това време баща му е директор, а майка му – учителка в Солунската гимназия.
Той завършва през 1905 г. Военното училище в София с випуск 25-и
След успешното завършване на курсовете за морски офицери във Флота мичман І ранг Борис Стателов е изпратен на околосветско плаване с руския кораб “Рюрик” от 9 януари до 3 октомври 1908 г. Продължава обучението си в Минния офицерски клас в Кронщад (Русия) от 31 април 1910 г. до 28 септември 1911 г. По време на Балканската война му се възлагат изпълненията на най-отговорните задачи: по противодесантното наблюдение в Шаркьой, минните заграждения в Родоския залив на Егейско море и в Мраморно море.
Той е командир на подривната команда от Дунавската флотилия в Одринската операция Източния сектор по време на Балканската война (1912 – 1913 г.).
Командир на импровизирания торпедоносец «Марица», подготвен да атакува турския броненосец „Тургут рейс“ на 31 март 1913 г.
През Първата световна война като командир на торпедоносеца „Храбри» съвместно с „Шумни“ участва в бойното стълкновение с руската ескадра във Варненския залив на 14 октомври 1915 г.
На 22 януари 1917 г. флотска команда миньори под ръководството на капитан-лейтенант Борис Стателов поставя заграждение от 11 мини на река Дунав на 2 км източно от Тулча – първото българско речно минно заграждение.
Показаните през времето на две войни командно-организаторски качества и висока професионална подготовка са основание капитан-лейтенант Стателов да бъде назначен за официален български представител в Морската навигационна техническа комисия между съюзниците от Централните сили за Черно море и р. Дунав (НАТЕКО) през 1918 г. Преди да бъде изпратен там, повече от година той изпълнява длъжността началник-щаб на Черноморската част на флота.
От 11 септември 1918 г. е командир на учебния крайцер „Надежда». Въпреки че е изоставен без финансова и дипломатическа подкрепа да се оправя сам в състояние на окупация на Антантата в чужд порт и революционна анархия, благодарение на неговата инициативност и самоотверженост е спасен флагът на кораба.
През лятото на 1919 г. е назначен и за преподавател по навигация и лоция в Учебната част на Флота във връзка с формирания курс за подготовка на строеви офицери.
През 1921 г. поема командването на Дунавската търговско-полицейска служба – наследник на Дунавската флотилия след Ньойския договор (1919 г.) и полага големи усилия за опазването на малкия корабен парк и бреговата инфраструктура, а по-късно поема командването на Морската полицейска служба – наследник на Черноморския флот
6 май 1926 г. произведен в капитан І ранг и в това звание е началник на Морската учебна част (от 1932 г. Морски учебни заведения – МУЗ), която включва в състава си Морското училище и Морските специални школи. На тази длъжност той се задържа най-дълго: от декември 1927 г. до 1932 г. Полага особени и резултатни усилия за благоустройването на Морско училище.
Наскоро признати и очертани мащабите на военнотеоретичното наследство на Борис Стателов
На него принадлежи авторството на един от първите учебници в дисциплината корабоводене в Морското училище: “Типове мореходни изчисления”. В тази книга са събрани лекциите, четени от Стателов пред слушателите в Морския офицерски курс през 1924 г. Всяка страница е писана на ръка – с калиграфски почерк, а след това ръкописът е издаден литографски. Учебникът е съставен много грамотно и прегледно. Под същото заглавие и от същия автор учебникът се появява и през 1931 г. През 1938 г. съвместно с Ангел Симеонов издава и учебника “Мореходна астрономия”.
През м. март 1927 г. сп. “Морски сговор” рекламира книгата му “Морско международно право” още преди да е излязла от печатницата. На практика изданието от 306 страници се появява на бял свят под името “Международно право” и е подготвено като учебно пособие за слушателите във Висшия корабоначалнически курс през 1926 – 1927 г.
Автор на учебно пособие “Лекции по военноморска география” – труд от 405 страници, което обслужва цикъл от лекции във висшия корабоначалнически курс (1927 – 1928 г.) Продължава преподавателската си дейност в Морското училище по корабоводителските дисциплини “Морезнание” и “Мореплаване” и след 1932 г.
На 27 януари 1933 г. капитан І ранг Борис Стателов завършва работата си по “Правилник за разрушителната служба във Флота”. На същата дата този талантлив морски офицер представя за утвърждаване и “Проекто-правилник за заградителната служба” в две части.
Автор на труда “Съвременно състояние и тактика на минното дело”, изпълнил цялата кн. № 3 на сп. “Морски преглед” през 1930 г. Разработката, която с някои допълнения може да претендира за монография. Активен участник на флотските учения между двете световни войни, а така също деец на Българския народен морски сговор (БНМС).
Пенсиониран през 1933 г. След пенсионирането плава в търговския флот като капитан на кораба “Сердика”
След 1944 г. Борис Стателов е изселен в ловешкото село Слатина. Призован е като свидетел по съдебно дело срещу запасния контраадмирал Иван Вариклечков, на което се държи достойно.
На 22 октомври 1959 г. Борис Стателов умира.
