Въпреки значителните успехи, постигнати в борбата с туберкулозата в европейския регион на СЗО, в условията на епидемия от COVID-19, туберкулозата продължава да представлява заплаха за общественото здраве в повечето страни от региона и тази заплаха не следва да бъде подценявана.
Туберкулозата е една от най-древните болести, познати на човечеството. Тя е хронично инфекциозно заболяване, което засяга главно дихателните органи /90% от случаите/. Развиват се и извънбелодробни форми със засягане на други органи и системи (лимфни възли, централна нервна система, сърце, очи, кожа, органи на коремната кухина, кости и стави, уро-генитална система и други).
Причинител на болестта:
Причинител на болестта е туберкулозният бактерий. Той се отличава със значителна устойчивост във външната среда. В тъмни и непроветрени помещения, туберкулозният бактерий издържа до 3 г. Бактериите са силно чувствителни на директна слънчева светлина и загиват след 5-10 минути.
Източници и начин на заразяване:
Основен източник на зараза е болният от белодробна туберкулоза човек. Проникването на инфекцията в белите дробове става най-често по въздушно-капков път. Храчките на болен от туберкулоза съдържат милиони бактерии. Заразяването става много лесно, когато се намираме в близост с болен, отделящ туберкулозни бактерии при кашлица, кихане или разговор. Заразата може да се пренася и чрез прахта. Възможно е и заразяване по хранителен път – през устата.
Не при всяко попадане на туберкулозни бактерии в организма на човека се развива заболяване. Практически всеки от нас се среща с туберкулозни бактерии, но заболява една малка част от хората. Около 22% от хората, които са били изложени на продължителен контакт с туберкулозната бактерия, се заразяват. От тях само една малка част – около 10%, развиват заболяването на даден етап от живота си. Дали човек ще развие заболяването или не, зависи в голяма степен от естествените съпротивителни сили на организма.
Повечето от хората остават само носители на бактерията и никога не развиват заболяването. При тях имунната система успява да се справи с туберкулозния бактерий и тя остава в латентен вид в организма, т. нар. латентна туберкулозна инфекция. Такива хора не могат да заразяват с туберкулоза други хора, но биха могли на даден етап, в резултат на влошаване състоянието на имунната система, да развият активна туберкулоза.
Латентната туберкулозна инфекция се установява основно с наличието на хиперергичен кожен туберкулинов тест на Манту, при отсъствието на клинични, микробиологични и лабораторни белези на активност. Лечение при латентната туберкулоза се предприема за да се предотврати развитието на активна туберкулоза в бъдеще.
Рискови фактори:
Непосредствен контакт с болен от туберкулоза, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, намалени защитни сили на организма, съпътстващи заболявания и др.
Симптоми:
Кашлица, храчки, повишена температура, нощно изпотяване, болки в гърдите, отпадналост и безсилие, безапетитие, отслабване на тегло.
Профилактика на заболяването:
– Незабавно консултиране с лекар при установяване на някои от симптомите на болестта, а също така и при съпътстващи заболявания или прекарани наскоро инфекции;
– Отказване от тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и употреба на психоактивни вещества (наркотици);
– Поддържане на естествените съпротивителни възможности на организма чрез: пълноценно хранене, богато на белтъчини и витамини (месо, мляко и млечни продукти, риба, пресни плодове и зеленчуци); редовно практикуване на физически упражнения и туризъм;
– Водене на здравословен начин на живот;
– Поддържане на добра лична и обществена хигиена;
– Ваксиниране с БЦЖ ваксина след 48-ия час от раждането на бебето и реимунизиране при показания.
В България e налице тенденция за трайно намаляване на заболяемостта от туберкулоза – от 27.9 на 100 хил. население през 2011 г. до 18.5 на 100 хил. души през 2019 г., 12.8 на 100 хил. през 2020 г. и 9.7 на 100 хил. през 2021 г.
Общият брой на регистрираните с туберкулоза лица през 2021 г. е 688, спрямо 930 за 2020 г. За сравнение през 2011 г. техният брой е 2 407. Запазва се тенденцията броят на мъжете да е над два пъти по-голям от този на жените. Най-засегнати са възрастовите групи, както следва: от 45-54 г. (21.8%), от 35-44 г. (20.1), над 65 г. (19.6%); от 55-64 г. (18.5%) от 25-34 г. (11%).
През 2021 г. са регистрирани 1 785 контактни на болни от туберкулоза лица, като 912 от тях са обхванати с химиопрофилактика.
През последните две години се наблюдава намаляване в броя на случаите на туберкулоза във възрастовата група от 0-17 г. През изминалата година са регистрирани 25 случая на туберкулоза сред деца, което е 3.6% от всички случаи в страната. През 2020 г. 28 деца са диагностицирани с туберкулоза, а през 2011 г. – 227.
Независимо от намаляването на заболяемостта в България, все още има региони, в които тя е над средната за страната. Такива са областите Враца – 20.3, Сливен – 16.4, Пловдив – 14.6, Ямбол – 13.7, София област – 13.4, Велико Търново – 12.2, Благоевград – 12, Русе – 11.8, Стара Загора – 11.6, Силистра – 11.2, Габрово – 10.4, Разград – 10, Ловеч – 9.8.
За област Търговище: през 2021 г. е регистрирано 1 лице с туберкулоза – 0.9 на 100 хил. души.
Намаляването й се дължи на предприетите координирани дейности за превенция и контрол на туберкулозата на национално и регионално ниво и съвместните действия на Министерство на здравеопазването, специализираните лечебни заведения и неправителствените организации, работещи с уязвимите групи.
