Водата е безценен природен дар, извор на живот, символ на вечността… Каквото и да кажем, звучи като клише. Затова пък е вярно. Този незаменим елемент от жизнения цикъл има специално място не само в българските обичаи и ритуали. Култът към водата е родил стародавна традиция – „от извор чешма да сториш”. Дори хората, за които това е занаят, приемат градежа за възможност „да сториш добро и с добро да те помнят”. Може би затова чешмите в България са толкова много – край пътища и магистрали, по площади или в някое „забравено от Бога място”… Много от тях са строени преди векове, запазили са истински истории и приказни легенди. В съзнанието на българина градежът на чешма е равнозначно на духовна дейност. Този, който го направи, изпълнява дълг, оставя нещо след себе си, понякога маха сериозен товар от душата си. „Животът е една изпита чаша, а чучурите вечно си текат” – пише върху една от многобройните чешми в Родопите. „Вятър замита стъпките ни – първо страстите, после времето ни поглъща. Съгради се тази чешма, защото камъкът е по-траен от нас, а водата вечна”.  Някога заможните българи поръчвали изграждането на чешмите – за благото на цялата общност, за спомен от някое радостно събитие или в памет на близък човек. Повода увековечавали с надпис, в който често присъствали и техните имена. Срещат се безброй варианти на пожеланието: „Пътнико, отпий глътка вода и споменувай…”. Или: „Глътка вода, спомен за майка ми…”.Още много може да се пише за чешмите, особено в горещите августовски дни, когато глътка студена вода дава сили и освежава по забързания ни  път, гонейки ежедневните задачи и грижи. И така, поемаме по напечените улици на Търговище.

Първата чешма е до  Болницата. Тече. Единия чучур само но…тече. Някои казват, че това ще е докато изтече срока на устойчивост на проекта по който е направена цялостната инфраструктура около Болницата, а с изтичането на срока ще изтече и водата. Да се надяваме че и след това ще продължи да тече. Надеждата поне няма как да изтече.

Продължаваме надолу към централната част на града и стигаме до ОД на МВРТърговище. Там чешма има- вода няма. По-паметливите казват че тя е построена за откриването на новата сграда

на Дирекцията. Но никой не можа да си спомни, кога за последно е видял да тече вода от нея. Само на 50-60 м. по- надолу е втората чешма. За нея си спомням, че бе открита тържествено заедно с детската площадка до БКС и ако не ме лъже паметта беше първия обект в Търговище построен по Европейска програма. Години по-късно пробива „Катрафилов“ не можа да я засегне но същото не може да се каже за безводието. Хора от квартала казват, че са я видели да тече за първи и последен път по време на откриването. Ама и повече да е текла, времето често изтрива спомените а от тогава мина доста време. Продължаваме надолу и точно пред Читалището спираме до следващата чешма.

Нея я направиха местният Ротари клуб. От тогава стои само табелата на клуба. Няколкото опита да заработи се оказаха неуспешни, защото чешмичката чисто и просто биваше потрошавана след всеки опит. От кой, как и защо…Дявол знае. Накрая и на тях им „писна“ и сега спомен за нея навява белия каменен блок, символите на клуба и една грозно стърчаща суха тръба.

Продължаваме към градинката пред Драматичния театър. Тук навремето беше една емблематична за Търговище чешма- Чешмата с момченцето. Момченцето отдавна го няма поело по неведомите пътища на вандализма. Няма ги и чучурите. Единствено медна тръбичка, като тия на казаните да ракия, тихо църцори. Но и това е нещо, ако не друго то поне вода има. Грозно ама.. мокро. Наскоро ротарианците изявиха желание да я възстановят. Дано им даде Бог сила и успешен бизнес за да се справят с тая благородна задача. Дано ни даде и разум и съумеем да я запазим, за да не последва участта на тая пред читалището.

 

Следващата чешма пред която се спираме е тая пред ДСК. От четирите чучура работят само два а от тях едва цъцри. Ако си решил поне да си намокриш устните трябва да проявиш и съответната находчивост Запушваш с пръст единия чучур и пиеш от другия. Без това мисията е невъзможно. По този начин се развива логическото мислене а и правиш един „стречинг“, който спомага за развиване на раменните мускули. Но…върши работа. Стигаме и до чешмата пред така наречената „Оптика“. Когато се изгради пешеходната зона и четирите чешмички весело пееха през лятото. Пееше и водата в алпинеума. В един момент и четирите пресъхнаха за да текнат от ново благодарение на една предизборна кампания. От тогава някои я нарекоха на шега „Такорова чешма“ но тя издържа по-малко време от мандата му. Даже и табелката за дарение изчезна някъде.  Поемаме по т.н. „Цветарска улица“ и стигаме до храм „Св. Иван Рилски“. За радост тук чешмата тече. Как става така че да тече…един Бог, знае. Но тече и ако си жаден, устискай до там. Може да продължим и с още примери но…Седнал съм до чешмичката пред храма и разсъждавам. Какъв е смисъла да направиш чешма, ако тя няма да тече. И докато крайградските чешми и тия в планините се захранват от естествени водоизточници, тука всичко опира до ВиК. Знам че никой не може да ги задължи да захранват въпросните чешми, защото и водата пари струва. Тя и тая вода който тече понякога с дни по улиците при аварии струва пари, но там явно работят други механизми на отчетност. Тогава какъв е смисъла да се прави чешма в Търговище. Да се отбележи някакво събитие или да има къде да пиеш глътка вода в летните жеги. Защото от добрите намерение в момента стърчат едни каменни блокове с ръждясала тръба отгоре, признак че някога все пак и вода е текло от там. А народа е казал: Където е текло- пак ще тече. Ама кога ще текне? До тогава ще ни „радва“ тая гледка. И безсмислено и грозно.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име