23 – 29 април 2005 година

Започнаха пролетните празници. Само нещо не ми е празнично. Уж трябва да свикваме по празници да ни се случват лоши неща, ама на – душа човешка, не може да се обърне и туй то. Трима наши летци загинаха в Ирак и все повече почвам да си задавам въпроса: “Чий го крепим там?”. На някой може и да му звучи грубо, цинично и невъзпитано, ама я питай близките им. Вярно, по своя воля са отишли, ама то човек по своя воля може да отиде и на Канарски острови. Тук стои въпросът: “Защо точно там?”. И отговорът си идва логично – винаги бедният го отнася. Само политиците ни мълчат. Те сега са в дашния си период. Обещават, че пушек се вдига, пък като се разсее пушекът… Ха, върви да ти е празнично. Единствено цесекарите се радват. Биха “Левски”. Нека се радват, не им се случва всяка година да ги бият. Правилно са го казали древните: “Хляб и зрелища”. Това му трябва на народа. Само все по-често се питам не станаха ли много зрелищата в България? И колкото повече стават сеирите, толкова по намалява хляба. То не че не сме свикнали, ама…

След грипната епидемия сега плъзнаха политици. През ден са в Търговище. Само че за грипната епидемия ни предупреждаваха и ваксинираха. Против тия ваксина няма. Както и за срам. Точно по тази причина ставаме свидетели за кой ли път как вчерашни успехи днес се отчитат като грешки и то все от едни и същи хора. Скъпи политици! Няма да ви забравим никога. Само си вървете!

Ей за това се говори през последната седмица в кафенето. Интересни хора, вместо да се включат в предизборни щабове и да докарат по някои лев, те седнали в кафенето да си губят времето. Хората пари правят от изборите, ей! Едни по време, други после. Поне в първата категория се включете.

Вчера беше празник. Подписахме за Европа. Много ни разтакават, бе! Сега подписваме, след две години ще ни приемат. Да не вземат за това време да ни разлюбят, че после к’во прайваме? Още не приели ни и заговорихме колко милиарда предприсъединителни фондове ще ни отпуснат. Тука трябва по-мъдро да се действа. Да се направи списък на песимистично настроените към нашето членство в ЕС и от тях да се взема. Песимистът никога не очаква да му върнеш парите, така знам аз. Цяла България празнува подписването. По стар нашенски обичай измислихме какви ли не простотии. “Ученичка роди първото евробебе!” – тръби  “Стандарт”. Бравос! Има нещо символично в това, мисля си, оптимизъм лъха някакъв. Като се зачетох веднага ме обхвана съмнение. Петнадесетгодишна ромка и ученичка?! Пак някаква символика видях, ама няма да казвам в какво, да не кажат после, че нагнетявам етническо напрежение. В Разград пък замесили еврокозунак. Много ни лепне да измисляме глупости и да се престараваме. Ситуацията ми прилича като в навечерие на конгрес на БКП преди години. Вярно, хората, които ги измислят са същите, ама поне малко да се напънат и да им родят главите  нещо по-оригинално. Същият вестник охлажда малко разпалените ни глави с факта, че: “Догонваме Европа след половин век”, ама кой да чете. Някакъв оптимизъм има все пак. Половин век. Докато се огледаш и минал. В “Новинар” бай Георги Циганина от Мараш, Шуменско, с гордост заявява, че: “Вече сме европейски цигани!”. Не знам защо, ама му вярвам. Същият този Георги твърди, че: “Няма хляб в България. Апетит има, ама хляб няма!”? Нанай, Маро! Независимо къде се намираш, си е все едно и също.

И ний в Търговище празнуваме. Учениците не учиха, а на площада имаше тържество. Деца пуснаха шестотин и петнадесет балона.Толкова дни оставали, докато ни приемат. Да не излезе един голям балон цялата работа? Друг обещаваше да се случи нещо за осемстотин дни, ама видяхме какво стана. Не че сме черногледи, ама много сме лъгани, заради това е този умерен оптимизъм. Покрай еуфорията неусетно се събраха четири хиляди подписа против закриване на АЕЦ. То е хубаво да се чуе гласът народен, ама защо два месеца преди избори, бе? Намирисва на друго тоя референдум. Какво ще стане сега, за два месеца: ще изтеглим решението за закриване ли? И кое ще е това правителство, което ще го направи? И не влизаше ли това като условие за приемането ни в ЕС? А не се ли трупат с това предизборни дивиденти? Демек, вижте ги враговете на народа, не искат да изпълнят волята му? Ами ако дойдат тия, дето сега юркат за подписи на власт, те ще го спрат ли? И още много други такива въпроси се породиха. Два дни само това обсъждахме. Мамата сме си тракали, от нас по-големи мюзевири няма на Балканите. Това е резолюция на нашия референдум в кафенето. Ний и по други въпроси сме се изказвали отговорно, ама кой ли чува. Заради това и халът ни е такъв.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име