семейство Калдерон от Бургас

Добре известен факт е, че евреите в България са пощадени от унищожение от нацистите по време на Втората световна война, за разлика от всяка друга държава под контрола на Оста. Общността от 50 000 наши съграждани е спасена.

Днес, 10 март, отбелязваме 79 години от спасяването им в последния момент, след като правителството на Филов подписва споразумение с нацисткия посланик за депортирането на 12 000 евреи от Македония и Тракия, заедно с 8 000 български евреи в Аушвиц.

Депортация на евреите от Тракия в Аушвиц през 1943 г.

На 9 март 1943 г. евреите от Македония и Тракия  /територии под български контрол/ вече са изпратени. Само шепа от тях оцеляват. Останалите намират смъртта си в газовите камери.

 

Димитър Пешев

Когато българските евреи чуват за това, те бързо изпращат делегация в София. Делегатите се срещат с Дмитрий Пешев, заместник-председател на парламента. Първоначално той отказва да им повярва, но се обажда на началника на полицията в родния му град Кюстендил, който потвърждава, че има заповед да събере евреите в своя град и да ги изпрати на север със специално подготвени влакове.

Набързо Пешев тръгва към министъра на вътрешните работи Габровски и се втурва в кабинета му: „Вярно ли е?“ – пита го той. Министърът отрича, но Пешев продължава: „Може би някой във вашия кабинет е дал заповедта без ваше знание?“ Тогава Габровски напуска кабинета си „за проверка“, а всъщност за да се консултира с Филов. И така планът е разкрит. Страхувайки се от реакцията на българския народ и от безредие, той се връща след няколко часа и признава, че съществува такъв план, но сега е отменен. 8000 евреи са спасени този ден.

 

митрополит Кирил

Влаковете с евреите трябва да тръгнат на разсъмване. В повечето градове полицията вече е започнала да ги събира. Телеграмите за отмяна на депортацията не стигата навсякъде навреме. В Пловдив евреите вече са затворени в местно училище – чакат под полицейска охрана. На разсъмване на място пристигна митрополит Кирил с няколко последователи и иска да разговаря с началника на полицията. „Където отиват тези евреи – и аз ще отида с тях”, казва той и успява да отложи тръгването на влаковете, докато най- накрая телеграмата пристига.

И Димитър Пешев, и митрополит Кирил, са обявени за „Праведници на народите“, като хора, които рискуват всичко, за да постъпят правилно.

Спасяването живота на евреите не ги пощадява от други ужаси – те са обложени с 1/3 от доходите им, бизнесът им е затворен, имотите им са заграбени, белязани са с жълти звезди по палтата, не могат да работят, не могат да ходят по улиците през нощта. Могат да пазаруват в определени магазини само за 2 часа следобед, а всички мъже на възраст 21-44 години са изпратени в лагери за принудителен труд в много лоши условия.

Какво общо има това с Търговище? След като планът за изпращане на евреите в Аушвиц се проваля, правителството и нацистите не се отказват. 3 месеца по-късно решават да изпратят еврейската общност в големите градове като София, Варна и Бургас в по-малките градове на север. Търговище е един от градовете, избрани да приемат тези евреи.

еврейски младежи в Търговище

До 1941 г. градът е дом само на 15 евреи от фамилиите Ешкенази, Данон, Хаим и Бохар Леон. Изведнъж за 2 месеца, юни-юли 1943 г., мирната общност от около 12 000 души в Търговище трябва да приеме около 2 000 евреи, половината от които от Варна, 300 от Стара Загора, а останалите предимно от Бургас и София.

Къде ще живеят? Къде ще учат децата им? Как ще оцелеят без пари и работа? Като цяло по-голямата част от българския народ не е против евреите. Винаги е имало добросъседско съжителство и ежедневни взаимоотношения между различните етнически групи като турци, евреи и арменци.

Заедно с българите евреите се бият и проливат кръвта си за България във войните за национално обединение през 1885 и 1912-1918 г., заедно изграждат нейната икономика и култура и заедно живеят. В този дух хората от нашия град приветстват евреите и ги приемат до отмяната на антиеврейските закони през септември 1944 г.

Моето семейство идва в Търговище от Бургас, заедно с братовчедите им от Варна и София. Преди войната те са успешни търговци на зърно. Софийските братовчеди са  от известната фамилия Арие, която притежава най-голямата козметична компания на Балканите – „Германдре”. Те успяват да наемат малка къща – 2 стаи и малка кухня с външна тоалетна – за 13 човека. Било е тясно и по- младите са спели на пода, но все пак са имали покрив (отдаването на къщи под наем на евреи не е било разрешено от закона).

Храната не достигала, дори за неевреите. Нацистите изчерпват българските хранителни запаси и ги изпращат на източния фронт. На евреите им е разрешено да пазаруват само 2 часа следобед, така че докато стигнат до магазините, рафтовете вече са празни. Боб и гювеч от стари зеленчуци са най- честото им меню.

Бабите са изобретателни – правят и баница с лук и картофени кори и супа от коприва. Но имало и добри съседи българи. „Днес застрелях още един заек“ – изненадва ги един „Имам малко повече домати от градината“ – идва друг. Това не било помощ само за стомаха, но много повече за душата и духа.

ученици пред южния вход на гимназията в Търговище

В Търговище има 50 деца от еврейски произход на възраст между 7 и 14 г. За тях се появява необходимостта от откриването на частно еврейско основно училище. Тук има десетки млади хора, които учат в гимназията. Някои от тях завършват образованието си в Търговищката смесена гимназия „Свети Седмочисленици”, като участват в училищния живот и ежедневието на нашите съграждани. През септември 1944 г. на евреите вече е забранено да учат.

Рене и Роси Калдерон.

Всички снимки от това време показват усмихнати и забавляващи се деца. Това, разбира се, е подвеждащо. Те постоянно се страхуват да не бъдат намерени и депортирани. Не знаят нищо за това какво ще им донесе бъдещето. Хората в града са предимно мили и гостоприемни.

Има обаче един инцидент, който засенчва престоя на семейството ми в Търговище – опитът за изнасилване на баба ми Рене от български войник, спасена в последния момент от братовчедка й Диди Арие. Не смятам да приписвам вина, но не бива да се идеализира случилото се по време на войната.

Това е и най- мрачното време за човечеството, особено за евреите. Това не променя най- дълбоката ни признателност към българския народ, мнозинството от който застана зад нас, срещу правителствената  политика и ни помогна да оцелеем.

Днес, когато България отново е изправена пред необходимостта да помага на хората в нужда, добре е да си спомним как преди 79 години българите подават ръка на нашите евреи. Подобно на България, Израел също помага на нуждаещите се днес – приема бежанци, изпраща медицински персонал и доставки и други неща. Те си спомнят как някога са били спасени от българите, а сега трябва да го предадат на нуждаещите се.

 

П.П. Саар Паз е от Израел и се свърза с д-р Тоня Любенова от РИМ – Търговище,разказвайки за своето семейство и съдбата на другите евреи в Търговище по време на Втората световна война.  Публикуваме неговата статия с благодарност за предоставената информация и снимки на семейство Калдерон.

 

10.03.2022 г.

Саар Паз

Израел

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име