За началото на духовия оркестър в Търговище. Част 1

Светлана Аврамова

                                                                       гл. уредник в РИМ – Търговище

Неотдавана, в течение на 1-2 дена, ми бяха отправени 2 въпроса:

1. Точната дата на създаване на духовия оркестър в град Търговище, като се знае годината – 1967-ма, и
2. „Как сте живели тогава?” от един връстник на демокрацията /с леко намигване правя аналогия с „връстниците на свободата” – родените през 1944 г./ Оказа се, че в контекста на историята на духовия оркестър би могъл да се открие един щрих от  „тогава”, ето защо тук давам доста цитати от документи и журналистически материали.

Отговор на първия въпрос потърсих  в Летописната книга на град Търговище. Самата тя е заведена с решение на Изпълнителния комитет на Градския общински народен съвет /ИК на ГОНС/ през 1966 г. и включва събитията в града до 1974 г. Съгласно встъпителния текст, в нея се вписват в хронологичен ред   най-важните събития из областта на икономиката, политиката, строителството, просветното дело, културата и спорта в града. Данните за събитията трябва да се събират и обработват от секретаря на съвета и след одобряването им от Изпълнителния комитет, да се нанасят ръкописно с един и същи почерк.   Действително  събитията от съответната година са представяни, гласувани и приемани за вписване в книгата на заседания на ИК,  не за всички години обаче. Така заявените в началото, а и следвани през някои години изисквания за воденето на летописната  книга, ми дават основание да приема на вяра всичко, което е вписано там – все пак се вписват събития от текущата година, също и подбрани от оторизирани служебни лица! Да,  в Летописната книга е вписано началото на духовия оркестър:   5 април 1967 год.  –  Към ГОНС   бе  сформиран  духов  оркестър с  диригент  Васил  Абрашев.

За повече информация по темата, като автор на предложението, разисквания може би,  и конкретно решение, потърсих  протокол от заседание на  ИК на ГОНС на същата дата. За жалост протоколите на изпълкома  цялата 1967 г. не са запазени. Но материалите към тях са налице и някои податки наложиха търсене на информация в документи на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия /ОК на БКП/, Градския комитет /ГК/ на БКП, ИК на Окръжния народен съвет /ОНС/, Градски и Окръжен съвет за култура,  окръжния вестник „Знаме на комунизма”, РБ „Петър Стъпов” и РИМ – Търговище, разбира се.  Допълващи подробности за началото на духовия оркестър се съдържат в спомените на Мариян Койчев – постъпил в оркестъра същата 1967 г., който беше любезен да ги сподели, също и от информация от спомени на съвременници.

По известни засега архивни документи, въпросът за духова музика в град Търговище е поставен за първи път в доклад По някои въпроси на културно-масовата работа в града, изготвен от ГК на БКП – Търговище, който носи дата 23 март 1966 г.  Дословно  се казва: „Много сериозно стои въпросът за духовата музика в нашия град. В тая насока трябва да се съчетаят усилията на ГОНС, военното поделение и читалището и се намери начин за комплектуване в най-скоро време на духова музика.” Докладът е изнесен на заседание на пленума на ГК на БКП  26 март 1966 г. При  разискванията  Димитър Димитров дава мнение, че  „за духова музика трябва да се види да се организира поделението и ние да я допълваме”. Сред  решенията, които касаят широк спектър от идеи  по темата за културно-масовата работа в града, под № 9 е следното: „Препоръчва на ГОНС съвместно с читалището и военното поделение да обсъдят въпроса за създаване на градска духова музика. Срок: м. април 1966 г. Отг. Димова, Недялков и Славов”.

М. Койчев споделя, че  през 60-те години започват съкращения на духовите оркестри към военните поделения.  Във връзка с това професори от консерваторията се обръщат към ЦК на БКП с настояване за възстановяване на градските духови оркестри, каквито е имало по-рано.  Проф. Сава Димитров, който е родом от Попово, поема инициативата за създаване на градски оркестър в Търговище и се обръща към окръжния комитет на БКП. Градските оркестри се създават предимно за ритуали, чествания, манифестации и пр. градски прояви, които преди са изпълнявали военните духови оркестри.

На 18 април 1967 г. на заседание на бюрото на ГК на БКП  г. се разглежда въпросът за въвеждането на граждански ритуали, като например даване име на дете, сключване на граждански брак, общоградски чествания и др., обобщени като точка от дневния ред  Мероприятия по атеистичното възпитание на трудещите се. В този контекст е решението под № 11:  „Бюрото на ГК на БКП предлага на ИК на ГОНС да положи грижи щото всяка погребална процесия да се извършва с духова музика”. Всички приети на заседанието решения са включени в отделен документ, именуван  „Мероприятия на ГК на БКП относно изпълнението на Решението на Секретариата на ЦК на БКП за по-нататъшното подобряване работата по атеистичното възпитание на трудещите се”.  По спомени, наистина в началото духовата музика е съпътствала траурните процесии от града до гробищния парк. Оказало се обаче впоследствие, че да звучи траурна музика в града през ден-два, не е приемливо, и това задължение на оркестъра отпада.

Сред материалите към заседанията на ГОНС през 1967 г.е запазена  Информация на отдел „Култура и изкуство” за организационното състояние и набелязване мероприятия във връзка с духовия оркестър при ГОНС – Търговище. Информацията не е датирана, не е ясно кога и дали изобщо е поставена на обсъждане на заседание на ИК, но пък е текст, наситен с информация тъкмо за началото на оркестъра. Тук е представено актуалното му състояние  от 24 март до м. май 1967 г. и се  съдържат предложения до ИК на ГОНС за вземане на решения относно бъдещото укрепване и разширяване на оркестъра.  В допълнение с  публикации от в. „Знаме на комунизма” се очертава следната картина:

На 24 март 1967 г. е взето решение от ИК на ГОНС и бюрото на ГК на БКП  за изграждане окомплектоване на духов оркестър към съвета от 15 души щатни оркестранти и 5 души хонорувани. За създаването на оркестъра е назначена комисия, която е прослушала явилите се кандидати. Назначени са 11 оркестранти, като са необходими още  четирима, освен хоноруваните пет. На 13 май е назначен диригента на оркестъра. „… всички оркестранти са с много добра квалификация и могат да се справят с успешно с художествените изисквания за духов оркестър” – твърдят авторите. Докъм средата на м. май оркестърът има вече проявена дейност. На 1 май според информацията е първата публична проява на оркестъра. Вестник  „Знаме на комунизма” от  4 май 1967 г.,  представяйки пред читателите   първомайската  манифестация в град Търговище пише: „9.50 часа. С вдигнати за поздрав ръце към трибуната се отправят партийните и държавните ръководители, челници в производството, първенци в предпървомайското съревнование, стари комунисти и обществени дейци. Блесват на слънцето медните тръби на оркестъра и над града се понасят звуците на „Дружна песен.” Започва тържествената първомайска манифестация на търговищките трудещи се.” „Дружна песен” се оказва първото произведение, изпълнено от духовия оркестър пред публиката на първомайската манифестация в Търговище.

Втората изява на оркестъра е на 9 май – на митинг в Търговище в чест на победата над хитлеризма, както уточнява сведението от Информацията, вестникът: „Стотици граждани се отправиха през центъра към братската могила на загиналите герои. В първите редици крачеха бивши партизани, ятаци, участници в Отечествената война, активни борци против фашизма и капитализма. … Под звуците на „Вий жертва паднахте…”, застанали на колене, участниците в митинга почетоха с едноминутно мълчание паметта на героите, дали живота си за победата, за тържеството на човешкото щастие.” Ето и другото произведение от първия репертоар на оркестъра.

Информацията отчита неговото участие на тържественото  откриване на голямата пролетна животновъдна изложба-преглед на  най-новите достижения на развъдноподобрителната работа в ТКЗС и ДЗС на окръга, открита на 11 май с.г. на  стария колодрум,  макар че вестникът не споменава оркестъра.

На следващия ден, на 12 май,  вечерта на площада пред театъра е проведен предконгресен митинг по повод предстоящия Шести конгрес на ОФ. Присъстват много трудещи се, комсомолци и пионери от града. Вестникът обаче пак не е отбелязал участието на духовия оркестър.

При така отчетеното в Информацията  състояние на духовия оркестър, отдел „Култура и изкуство” към ГНС споделя и проблемите. Трудност в окомплектуването на оркестъра е битовото устройване на оркестрантите. Почти всички поставят въпроса за намиране на квартира. Средствата, отпуснати за закупуване на инструменти са  недостатъчни. От заделените 5 000 лв. до този момент са изразходвани 3 381 лв. Предвид факта, че градът е окръжен център, с перспектива за развитие на промишлеността, и оттам нарастване на населението, за задоволяване но културните му потребности, е необходимо оркестърът да се попълни и оформи като пълен духов оркестър, който може да изнася самостоятелни концертни програми. Тъй както е в съседните градове Разград, Шумен, В. Търново, Силистра и др. Освен това да се намери начин петте хонорувани оркестранти да се трансформират в щатни, защото не е възможно да присъстват на репетициите в работното им време в предприятия и учреждения. За бъдещото укрепване  и разширяване на оркестъра отдел „Култура и изкуство” предлага на ИК на ГОНС да вземе следните решения:

„1. За закупуване допълнително на инструменти с оглед разрастването на оркестъра до 25 щатни оркестранти да се заделят още 1 600  лв., освен наличните 1 619 лева.

2. Да се заделят още 10 щатни бройки.
3. Хоноруваните 5 оркестранти да бъдат трансформирани в 3 щатни бройки.
4. Да се задели една зала в новия театър за репетиционна на оркестъра, която ще се помещава гардероба към същия и склад за оркестър, и една малка стая за канцелария на диригента.
5. Да с осигурят квартири на приетите оркестранти – 5 с по една стая.
6. Да се заделят средства на сумата 2 500 лв. за закупуване на формено облекло лятно и зимно”.

Доколко казаните по-горе предложения са приети и изпълнени от градския съвет,  засега не са открити документи. Все пак,  в докладна записка на  Б. Велинова, секретар на ГК на БКП,  относно   нуждата от квартири на дейци на културата и училищата, е включен на 9-то място Васил Абрашев – „ръководител на духовия оркестър,  с висше специално образование. Жена му също е специалист по музика. Нямат квартира. Трябва да им се даде апартамент”. В докладната записка се изисква да се дадат още 5-6 стаи за оркестрантите. Дата е  9 юни 1967 г.

За тези първи трудности при формирането на оркестъра говорят и В. Абрашев и М. Койчев. От явилите се пред комисията музиканти са избрани малко местни хора – четирима души с Васил Абрашев. Другите са от Шумен – около  8-9 души пенсионирани военни оркестранти и 4-5 човека от Омуртаг и Котел. В началото те са  пътували до града и обратно, а после са им предоставени квартири.

Друга голяма трудност е репертоарът. По това време все още е нямало печатница за нотни материали. Набавените от военните оркестри във Велико Търново,  Шумен, от духовия оркестър в Добрич, и другаде нотни текстове е трябвало да се преписват на ръка от всеки един оркестрант. Не всеки обаче е можел да пише хубаво, та е взето решение да се плаща на специален човек. „Васил Абрашев в това отношение имаше голям принос. Този човек работеше денонощно за набавяне на репертоар, също и заместник диригента Симеон Маринов” – спомня си М. Койчев.