Георги Стойчев поп Аянов е роден на 2 септември 1881 г. в село Дерекьой, малкотърновско (дн. в Турция). Произхожда от родолюбиво селско семейство на свещеник. Основното си образование завършва в родното си село, Лозенград и Поморие, а средното – в Одринската гимназия през 1899 г.
През учебната 1900 – 1901 г. е учител в Ново Паничарево. На следващата година по поръчение на ВМOРО е назначен за учител в Малко Търново и е натоварен да изпълнява длъжността секретар на Околийския комитет на нелегалната организация, като води цялата кореспонденция, присъства на клетви на дейци, подпомага нелегални чети.
В навечерието на въстанието, поради опасност от задържане от турските власти е преместен в пограничния пропускателен пункт в с. Ясна поляна. След потушаването на въстанието (1903 г.) заминава да продължи образованието си в София. Следва история и география в Софийския университет и в Загреб (Хърватско). Като редовен гимназиален учител работи по една година в Малко Търново, Одрин, Солун и Хасково.
През учебната 1912-13 г. се установява на постоянно местожителство в Бургас, където работи до пенсионирането си през 1928 г. През последните четири години е директор на Мъжката гимназия.
В Бургас развива широка и разнообразна културно-просветна, обществена и научно-изследователска дейност. Един от основателите на градското читалище „Пробуда” през 1913 г. и негов председател до 1940 г. Дълги години е председател и на Народния университет към читалището. Заедно с гимназиалните учители Ив. Орманджиев и Панайот Воденичаров през 1925 г. възобновяват Бургаското археологическо дружество „Дебелт” и създават две музейни сбирки.
Редовен член е на Археологически институт и музей в София, на Тракийския научен институт, на Историческото и Географското дружество, на културната организация „Дом на изкуствата и печата” – клон Бургас и др. Широка е публицистичната му дейност в продължение на три десетилетия.
Сътрудничи във вестниците и списанията „Илинден”, „Вести”, „Тракия”, „Ден”, „Дневник”, „Учителски вестник”, „Мир”, „Заря”, Завет”, „Беломорец”, „Беломорска Тракия”, „Бургаски фар”, „Вечерна бургаска поща”, „Народен глас”, а от научния периодичен печат – на „Български народ”, „Македонски преглед”, „Известия на Бургаската търговска индустриална камера”, „Известия на Българското археологическо дружество”, „Архив за поселищни проучвания”, „Известия на Археологическия институт”, „Родна реч”, „Български турист и др.
Значителен научен принос за нашата историографска наука имат неговите самостоятелни издания: „Странджа – етнографски, географски и исторически проучвания” (1938 г.), „Малко Търново и неговата покрайнина” (1939 г.), „Народностен лик на Западна Тракия” (1942 г.), „Странджа планина” (1940 г.)
На 24 февруари 1951 г. Георги поп Аянов умира в Бургас.
