Данковотокафене
Три са средствата за осведомяване. ТV, WС и кафенето.
От ТV виждаш какво става, във WС-то си четеш вестника и имаш време да анализираш видяното и прочетеното, а само при нас в кафенето може да коментираш това, което си гледал и това, което си чел. Кафенето е като трибуна, а и няма нищо по-демократично, измислено до сега.
Тук всеки може да каже какво мисли или какво е разбрал. И не само да го каже, ами и да защити тезата си. При това без някой да му казва, че времето му е изтекло.
Тук всички са равни. Няма деление по ценз, нито по материално състояние.
За умствени възможности пък да не говорим.
И тук, както в живота, глупакът винаги има превес. Не защото е по-умен, а защото е по-гръмогласен. Глупостта винаги е гръмогласна. Затова и се чува най-далече.
Виж, писаното слово е друга работа. Някои оставят нещо след себе си само като клекнат, а други – само като го напишат. Затова и пиша. По-право записвам времето, което преминава покрай мен. Записвам го така, както мога и колкото мога. И когато погледнеш от дистанцията на времето: вчера – едно, днес – друго. В това, което записвам, не търся истината. Не съм толкова мъдър. Не се радвам и когато открия лъжата. Не съм толкова глупав. Чисто и просто се опитвам да покажа времето, в което сме живели.
Защото по наше време светът се делеше на добри и лоши.
Какво е това сега?
