Оня ден почнах да правя сметките. Нищо, че настроението е празнично, утре ще кацнат данъчни и върви, че им обяснявай за тефтер, пълен с вересии и щедри обещания. Гледам редовната клиентела и тя се одряма. Сърбат кафе и смятат нещо. Сега разбирам защо сме си толкова близки, ни моите сметки излизат, ни техните. Да се чуди човек, как тия хора, които киснат по цял ден тук и без грешка правят чужди сметки, не могат да оправят собствените си. Сигурно време не им остава.
Добрата вест е, че напредваме в присъединяването към Европа. Евродепутатът Ван Орден предложил и гласувал даже, поканата да бъде отправена догодина. Ако не кръстим една улица на тоя човек, грях ще ни е. Или поне един орден – ”Орден на Орден”. Ще се връчва на всеки, който ни е предложил някъде за нещо. Чудя се, дали да не пратя предложението си на президента срещу заплащане, ама се колебая. Най-много картичка за Коледа да ми прати. Той, Първанката от край време все гледа тънко да мине.
Оня ден пък в кафенето като хала страховита влезе бай Ставри. Скарали се с бабата как да приготвят пуйка за Коледа. Бабата държала да бъде печена с кестени, бай Ставри пък я искал с кисело зеле. Вчера вече бе по-спокоен. През нощта я откраднали. Не бабата. Пуйката. Колко малко му трябва на човек, за да си реши проблемите.
Както винаги по Коледа кипи благотворителност. Даже четох в пресата, че някаква фондация набира помощ за пандизчиите. Да ги зарадва по Коледа. ‘Ай сиктир от тук. Те мен как ме зарадваха като ми свалиха и четирите гуми с джантите. Само не съм сигурен, дали те са в затвора, защото делото срещу неизвестен извършител е прекратено. Тъй де, те известните са си навън, какво остава пък за неизвестните. Дано тия от фондацията не налетят на бай Ставри. Тогава наистина ще имат нужда от помощ и то спешна.
Вчера правдата най-после възтържествува. Осъдиха бившия шеф на “Сапио”, Ясен Златков за присвояване на двадесет и шест милиона неденоминирани лева. Цели три години условно му дадоха. Цял ден пресмятах колко трябва да открадне, за да го вкарат ефективно или поне за да получи колкото тоя, който сви пуйката на бай Ставри. Ако го хванат случайно.
И тази година, както и миналата, кметът забрани ползване на пиратки и други пиротехнически средства. Кметската заповед бе посрещната със залп от забранените средства. Важно е, че не ги забрави човекът. Сега остава и полицията да направи същото с търговците.
“Всеки трети българин се чувствал беден!” – четох в “Труд”. Прочетох го и се замислих – кой е тоя аджеба от моето семейство, който не се чувства беден, защото ние сме четирима. Ще трябва да ги разпитам довечера.
“Сто седемдесет и осем безработни на стаж в министерствата!”, това вече е добра вест преди Коледа. По някаква програма щели да ги вкарват. Като се омешат с други безработни там, върви, че ги търси после. Ще създадат проблеми, макар че господин Кобурготски от страниците на вестника заяви най-официално, че: “Не съм уморен от политиката!”. Това добре, ама нас питаш ли ни, бе, господин Премиер? Ти може и да не си уморен, ама ний баялдисахме.
Виж в Англия направо избиха рибата. Там на мода вече не е дядо Коледа, а Баба Коледа. Аз на времето винаги се питах защо след като има дядо Мраз, няма и баба Мраз, ама това за баба Коледа даже и не ми е минавало през ум. Страхували се англичаните, че под мантията на добрия старец може да се крие педофил. Според това, което четох, сега в кожата на дядо Коледа влизат млади красавици, облечени в миниатюрни червени костюми.
Направо умрях от яд. Можеше ние да се сетим преди тях. Надеждата ми е, че като влезем в Европа, ще пренесем английския опит на наша почва. Това поне го можем. Странно защо, жена ми не се впечатли като го прочете. Явно не видя някаква заплаха. Както и да е, важното е празник да има.
Честита Коледа на всички посетители на кафенето, независимо дали висят в тефтера с вересиите. Дано Дядо Коледа да ги почете по достойнство, защото другият дедо… Аз имам чувството, че ако не друго, май му седнахме на дедовия.
