Стоя си в кафенето, чета си вестник и направо тръпки ме побиват. Само на четиридесет минути път от Търговище, какви неща стават. Направо като във филм на ужаси. Хиляди гарги налетели Шумен.
Оцвъкали всичко и вдигнали гюрултия като по изборно време. А нали си знам, че “мечката като заиграе в комшиите, ще дойде и у нас”. Ей го на, къде е. Те ако ставаха за ядене, добре дошли. Макар де да знаеш: човек като огладнее не подбира. И не им стигат на шуменци гаргите, ами и бълхи ги нападнали. “Хиляди бълхи подскачат в кината в Шумен!” – така пише във вестника.
Това толкова не ме интересува. Я да дойдат в Търговище да подскачат в кината. Ще подскачат – нанай. Ний с киното приключихме. Пък те и едни филми въртят сега, ако не са бълхите да те хапят, може и да ги проспиш.
Следващото заглавие обаче направо ме разби. ”Царят не може да кацне. Кръжи над държавата!”. Направо ужас, потрес и съклет. Да се чудиш министър-председател ли имаме, цар ли, някое хвъркато или жив човек?
Зачетох се и се оказа, че господин Кобурготски се връщал от нейде си, но поради силна буря, самолетът не може да кацне. Бай Власи казва, че го въртял нарочно ароплана, за да си нагледа имотите, щото иначе не смогва:
– А бе, знам ги аз неговите номера. Въртял е той максус самолета, за да огледа от високо всичко и да си направи необходими бележки. Пък после като слезе… Че то иначе откъде време? Хем в чужбина, хем да обикаляш из страната, на която си министър-председател.
Завистлив старец и това си е.
Следващото нещо, което прочетох, направо ми спря часовника. И да не съм чул после някой да каже, че депутатите ни не работят. Само за първите 5 месеца са навъртели километраж, равняващ се на деветнадесет обиколки на екватора. Сега да го видя аз комшията Съби.
Пъни ми се, че като тираджия навъртал на месец по шест-седем хиляди километра. На малкия пръст на един депутат не може се опре. Бият го най-малко два-три пъти. Даже се чудя, защо ли си губят времето в Парламента. Ами те ако станат тираджии, пари ще правят. Хем няма да ги глозгат по телевизия, радио и преса, хем ще се замогнат. Тъй де, такива скрити таланти да имаме и така да стоят нереализирани. Ама така е то: у нас никой не работи това, което може.
По хиляда лева ще се плаща за побой над жена или тъща. Ей на това му викам аз крещяща несправедливост. Никъде не е писано за бой над съпруг или тъст. Не е писано също така и за свекърва. К’во става, бе, законодателите? Вие собствени проблеми ли решавате или на целокупния български народ?
Пък щом сте поставили съпруга и тъща в кюпа, значи, че те най-много правят за бой. И това ако не е дискриминация. Остава сега банките да реагират адекватно и да почнат да отпускат заем: ”Бой на тъща”. Аз даже съм измислил и рекламния логан: “Бий тъщата, да е мирна къщата! Това може да стане, само със заем от нашата банка!”. Пускам рекламата без пари, в интерес на онеправданата част от обществото.
Наченахме и първата копка на “Шишеджам”. Лично господата Ердоган и Кобурготски дойдоха да ударят кирката. Тук аз обаче имам едно притеснение, произхождащо от богат исторически опит. Да не стане така, да направим темела по- дълбок от необходимото и после да не може да излезем. Видяхме какво стана с основите на комунизма.
