Малцина са обръщали внимание на изображението върху лицевата страна на петлевовата банкнота от емисията 1999 г.: млад мъж – рус и къдрокос като херувим, с високо чело, големи умни очи и фини черти. Вдясно от него – декоративен фрагмент – силует на жена с елегантна шапка и птица, кацнала на рамото й, а върху рисунката – ръкописно надраскан стих.
Отдолу – характерният артистичен подпис: Иванъ Милевъ//25. 
Ликът и винетката са на талантливия и рано напуснал света „най-български“ художник Иван Лалев Милев….
Роден е на 19 февруари 1897 г. в семейството на Милю Лалев от с. Шипка. И досега се спори дали е дошъл на бял свят като малкия Иисус – в овчарска къшла край Казанлък, или в дома му в Шипка. Но не това е най-важното. Съществени са многоликите дарби, които носи заложени в гените си. Ако човек се запознае подробно с неговите картини, поезия и проза, сътворени през трагично краткия му живот, не може да не си помисли, че поне няколко музи са оставили даровете си в сиромашката му бебешка люлка. Но основната муза и дарителка на таланта му очевидно е била обичната му майка – неука, но силна духом и горда жена с отворено и чувствително за красотата сърце. Нейните тъкани черги, везани покривки и писани великденски яйца били за чудо и приказ на целия град.
Още като ученик в началното училище малкият Иван поразява учителите си със свежите си и самобитни рисунки. Приключва последната година на Казанлъшкото педагогическо училище, без да се дипломира. През есента на 1916 г. е мобилизиран и зачислен в щаба на Въздухоплавателната дружина като военен художник.
През следващата година е изпратен на Северния фронт да търси сюжети за изложба. Паднала наблизо граната му причинява нервно сътресение, което оставя леко заекване в говора му. През 1919 г. получава свидетелство за зрелост от Казанлъшкото педагогическо училище и решава да учителства, за да събере пари за мечтаното следване в Художествената академия.
Трите години, прекарани в първоначалното училище в с. Горски извор (Кору чешме), Хасковско, са изключително важни за творчеството му. Неговата романтична душа намира сред безхитростните селски хора, подвластни на легенди, поверия и приказки, богат материал за сюжети. През 1920 г. е записан като редовен ученик в Държавното училище по художествени изкуства – София, през 1925 г. завършва специалния курс в декоративния отдел при проф. Стефан Баджов.
През лятото на 1923 г. със студентска екскурзия посещава Цариград, Атина, Корфу, Неапол, Рим, Флоренция, Венеция и успява да надникне в постиженията на световната живопис. Завършва Държавната художествена академия с отличен за дипломната си композиция „Париж“. Същата година (1925) за творбата си „Крали Марко“ получава Държавна награда за изкуство. Заминава за Виена, за да лекува крехкото си здраве. След завръщането си се жени за младата и даровита оперна певица Катя Наумова и през следващата година (1926) се ражда единствената му дъщеря Мария. На 25 януари 1927г. художникът умира внезапно от инфлуенца – само три седмици преди да навърши тридесет.
За чест на Съюза на българските художници, на Националната художествена галерия и на земляците на Иван Милев от Казанлък художникът не е забравен. След смъртта му са уреждани почти толкова изложби, колкото той е направил през целия си живот. Макар за съжаление едни от най-хубавите му творби да са изчезнали, други – разпилени, а част от най-стойностните му стенописи – унищожени по време на бомбардировките в София.
Надявам се, че тези годишнини ще бъдат повод и ще дадат възможност на българите и ценителите на живописта от цяла Европа да обогатят с красота и светлина сетивата и душите си, като се потопят във фантастичния, изпълнен с чудесата на жизнелюбието, човеколюбието и благородството свят на Иван Милев.
Йорданка Трополова
Със съкращение от:
Брой 22 за 2002 година
