По повод 50 годишнината на Дамски камерен хор „Златна лира“-Търговище в сградата на Общината бе проведена пресконференция на която бе представена книгата от диригента на хора Илияна Иванова и д-р Тоня Любеново- редактор на изданието и участник в хора.
Датата не е избрана случайно, защото тъкмо днес преди половин век по инициатива на Борислав Хаджийски е първата репетиция на новосформирания хор.
Петдесет години по-късно неговият труд и талант, както и тоя на близо над 165 хористки преминали през тази музикална формация, са почетени и оставени за бъдните поколения с тази книга.
Авторът на книгата Илияна Иванова е положила огромен труд по събиране и систематизиране на информацията за женския хор, както и за онагледяването и с богат снимков материал. В първия раздел на книгата хронологически е проследена историята на женския хор в Търговище от създаването му до днес. В Глава I- под диригентството на Борислав Хаджийски от 1973 до 1998 г. и Глава II- под диригентството на Илияна Иванова от 1998 г до наши дни.
Всички хористки ва настоящия състав на хора участват също със своите спомени и впечатления в написването на историята във Втория раздел: „За нас“. Изказванията на известни композитори, диригенти, рецензии за изявите на хора и почитатели са сформирали втория раздел „Другите за нас“. Всичко това прави книгата едно приятно четиво в което освен богатата история на хора, можете да прочетете и редица любопитни случки свързани с изявите му в чужбина и у нас.
Любопитен момент който дава и идеята за заглавието на книгата сподели д-р. Т. Любенова. През 1944 г., когато света чества 80 годишнината на великият композитор Рихард Щраус, той поставя своята опера „Саломе“ във виенската „Щатсопера“ а в ролята на Саломе пее признатата за най-добрата изпълнителка на ХХ век в тази роля, нашата землячка от с. Славяново, Люба Велич. Великият композитор възкликва след като чува нейното изпълнение: “Не подозирах, че моята музика може да бъде толкова хубава! Вие наистина сте дъщеря на Орфей!“.
Години по-късно, тя дава съгласието си новосформирания женски хор в Търговище да носи нейното име, като обсипва изпълненията му със суперлативи. Тя нарича хора „отличен“, че „чете хубави неща за него“, като отбелязва, че важното е „..тоя хор красиво да пее и да носи и покаже на света, че българските гласове са най-хубавите!“ Да, но политическата конюнктура не може да приеме, че един хор може да носи името на „западна оперна прима“ и.. хора си остава без име.
Но със своите изпълнения през годините на различни сцени по света, търговищките „Дъщери на Орфей“ показват, че следват посланието на своята землячка, голямата Люба Велич и не спират да доказват, че „Българските гласове са най-хубави“ а гражданите на Търговище да се чувстват привелигировани , че имат възможността да слушат многократно по различни поводи техните изпълнения.
