Днешният ден Православната Християнска Църква посвещава на Лазар, когото Исус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
Възкресяването на Лазаря
Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
Българската народна традиция
Ние наричаме този празник „Лазар“, „Лазарица“ или „Лазарова събота“. В календар той има подвижна дата като винаги е в съботата, една седмица преди Великден. Това е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които, след като лазаруват, могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.
Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
На самия Лазаровден рано сутринта, групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години й (лазарки) , пременени в нови и чисти момински носии, закичени с венци и свежи китки по главите, тръгват да обикалят селските домове.
През цялото време те пеят празнични обредни песни, като изпълняват и своя ритуален танц, наричан най-често „боенек“. Стопанката кара лазарките да подскачат високо и да потропват с крака, за да растат високо посевите и да се плодят домашните животни. После тя дарява девойките с яйца, които те събират в кошнички.
Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.
Ястията на празника
На Лазаровден трапезата е отрупана с разнообразни постни празнични ястия: баница с лапад, крем-супа от коприва, зелени салати, лазарски „плитки“, сладки фурми и варено жито, което се раздава в памет на покойниците.
