На 6 януари 1896 г. в София е роден генерал-лейтенант Иван Маринов. Син е на генерал-майор Кръстю Маринов – прославения защитник на Видинската крепост по време на Втората балканска война (1913). Завършва Военното училище (1915) и Военната академия в София (1930). Специализира във Франция (1924 – 1925) и Италия (1932 – 1933).
Участва във войните за национално обединение като доброволец от 1-ви конен полк (1912 – 1913), командир на взвод в 15-и пехотен полк (1916) и летец-пилот във 2-ро аеропланно отделение на летище Удово (1917 – 1918).
В периода между двете световни войни е летец-пилот на летище Божурище (1918 – 1927), офицер в Щаба на войската (1931 – 1934), инспектор на класовете във Военното училище (1934 – 1935), началник на Разузнавателната секция към Щаба на войската (1935 – 1936), военен аташе във Франция (1936 – 1939), началник-щаб на 3-та армия (1939), началник на Снабдителния отдел в Дирекция на гражданската мобилизация (1939 – 1940). Член на офицерската организация „Военен съюз“ от 1927 г.
По време на Втората световна война командва 6-а пехотна бдинска дивизия (1940 – 1942), която от януари 1941 г. е в състава на Първи корпус в Сърбия, и 15-а пехотна охридска дивизия в състава на Пета армия в Македония (1942 – 1944). На 6 май 1943 г. е повишен в чин генерал-майор. От 2 до 9 септември 1944 г. заема длъжността министър на войната в правителството на Константин Муравиев.
Нарежда оттеглянето на Пета армия от Македония, а след обявената от СССР война на България (5 септември) издава заповед за „неоказване съпротива на съветските войски“. През нощта на 8 срещу 9 септември съдейства при завземането на властта от лявата политическа коалиция „Отечествен фронт“.
С указ № 16 на Регентите от 9 септември 1944 г. се създава ново Главно командване и длъжността Главнокомандващ на Българската войска, който да ръководи нейната подготовка и бойни действия в заключителния етап на Втората световна война в Европа. На поста е назначен генерал-майор Иван Маринов, пряко подчинен на отечественофронтовското правителство, а от 17 септември с. г. – оперативно подчинен на Главнокомандващия Трети украински фронт маршал Ф. Толбухин.
Организира мобилизацията, планирането на военните действия и съсредоточаването на определените за настъпление войски. Утвърждава „План на Щаба на Главното командване за настъпление на българските войски на Запад“, който предвижда разгромяване на част от балканските сили на Вермахта. Осъществява взаимодействие между българското Главно командване и командването на Трети украински фронт. На 18 ноември 1944 г. е повишен в генерал-лейтенант.
След края на Втората световна война в Европа до излизането му в запаса (28 февруари 1946 г.) генерал Маринов е главен инспектор на войската. Като пълномощен министър на НР България във Франция през 1946 – 1947 г. участва активно в подготовката на българската делегация за Парижката мирна конференция. В периода 1950 – 1953 г. преподава история на военното изкуство във Военна академия „Георги Раковски“.
От 1963 г. до края на живота си е заместник-председател на Военноисторическото научно дружество. Умира в София на 18 август 1979 г.
Автор на книгите „Отстъплението на 4-а армия от Брегалница 1913 г.“, „Общоевропейската война. Източният военен театър (1914 – 1918)“, „Тактика на въздушната война“ и др.
Генерал-лейтенант Иван Маринов е кавалер на ордените „За храброст“ (ІІІ степен 1 клас и ІV степен 2 клас), „За военна заслуга“ (ІІ степен) и „Народна република България“ (І степен). За приноса му в разгрома на Третия райх като главнокомандващ Българската армия на 9 август 1945 г. е удостоен с І степен на най-високото съветско военно отличие – орден „Суворов“. Учреден през юли 1942 г., с него са наградени само 30 чуждестранни военачалници от армиите на антихитлеристката коалиция.
