Полковник Стефан Илиев – командир на 15-ти пехотен Ломски полк, загинал геройски в бой с французите на Червената стена в Македония (“Македонската Шипка“.) през 1917г.
Стефан Илиев е роден на 29.06.1869г. в гр.Видин. Воинският му път започва в 3-ти пехотен Бдински полк. Той е герой от Балканските войни и Първата световна война.
В началото на Балканските войни майор Стефан Илиев е командир на 4-та дружина на 15-ти пехотен Ломски полк. Боевете при Люлебургас, Тюркбей, Татаркьой , Умурча , Чаталджа , с. Езедин , селата Ялос и Кули-Бургас , с. Долна махала , вис. Хисар , р. Вардар , ез. Дусердус , Дойранското езеро , селата Будинарци и Умляно , вр. Бияз-тепе , вр. Руен , с. Панчарево , р. Кузлу дере покриват със слава името на Ломци.
До началото на Първата световна война подполковник Илиев е Началник на 15-то полково военно окръжие във Видин.
От 28.02.1916 г. подп. Стефан Илиев е назначен за Командир на 15-ти пехотен Ломски полк и участва в боевете при Стайково бърдо , Планиница, Буково и Върбовец. Провел е блестящите бойни операции при Чеган , Арменохор и Лажец ,за които полкът получава благодарността и уважението на висшето командване.
Битката при Червената стена в Македония е една от най-епичните битки за нашата армия в Първата световна война, наречена е по-късно “Македонската Шипка“.
На 26 март 1917г. подп. Стефан Илиев повежда лично контраатака срещу французите с думите:
‘ Момци, днес цяла България се обляга на нашите сили! Тя очаква от нас своята защита! Французите, които са нахълтали в окопите на 6 рота, трябва да ги изгоним…Напред, момци, Бог е с нас!…С вас съм и аз, вашият полкови командир! Напред!…“.
Ранен в ръката, в плешката и в челото, загива от избухнал до него снаряд. Погребан е два дни по-късно с военни почести в двора на църква в гр. Прилеп. От всички офицери , командвали 15 пехотен Ломски полк , той е единственият, загинал в сражение редом с войниците си.
Във връзка с геройската смърт на полковник Стефан Илиев са издадени две заповеди: Заповед по 11-а отделна армия –
„На 26 март привечер загина геройски при една контраатака на Червената стена командирът на 15-и пехотен Ломски полк полковник Стефан Илиев. Той беше олицетворение на безстрашие и героизъм. Той беше герой в пълния смисъл на думата. Който е имал случая веднъж да погледне в очите му, той е оставал с впечатлението, че в лицето на полковник Илиев вижда един храбрец. Поради неговите добродетели и дела той щеше да бъде представен за железния кръст първа класа. Съдбата, уви, е определила друго. Неговият полк, 6-а дивизия, цялата българска войска няма никога да го забравят“
и Заповед № 196/27 март 1917 година по 6-а пехотна Бдинска дивизия:
„Г.г. офицери, подофицери и войници, вчера, 26 март 1917 година, в боя на Червената стена – североизточният гребен на величествения Пелистер, загина командирът на 15-и пехотен Ломски полк полковник Илиев Стефан.
…Г. г. офицери, подофицери и войници, да се поклоним пред смъртните останки на покойния юнак, полковник Илиев Стефан, да кажем вечна му памет и Царство му небесно! Нека неговият самоотвержен подвиг да служи за пример и назидание не само на нас, но и на бъдещите поколения. Нека неговата душа заедно с душите на плеядата офицери, подофицери и войници от 15-и и другите полкове на дивизията, които сложиха костите си за Царя и Отечеството на Пелистер, да му бъде вечен страж. Ломци, отмъстете на нашите неприятели за смъртта на своя любим командир, полковник Илиев„.
От 1.04.1917 г. подполковник Ст. Илиев посмъртно е повишен в звание “полковник“.
До момента са намерени документи за 13 отличия на полк. Илиев, ето пълният списък:
Орден „За заслуга“ – 1899 г.
Княжески Орден „ Св. Александър“ – 1899г.
Медал „X години отлична служба“ – 1899г.
Орден „ За военна заслуга“ V степен – 1909 г.
Медал „XX години служба“ – 1909 г.
Медал „За независимостта на България“ -1910 г.
Орден „За военна заслуга с военна лента“ V степен – 1913 г.
Княжески Орден „ Св. Александър“ V степен – 1913г.
Военен орден „За храброст“ IV степен
Военен орден „За храброст“ IV степен 1 кл.
Военен орден „За храброст“III степен 2 кл.
Германски орден „ Железен кръст“ II степен II клас
Турски орден „Железен полумесец“
