Днес в кафенето е весело. Димитров ден е. Именяци черпят наред. Покрай почерпушката тръгват и спомени от едно време. На този ден пазарели слугите. Веднага си спомних за слугите на народа, както обичат да се наричат депутатите. Ние ги пазарим един път на четири години. Според мен е правилно. Я си представете, ако ги пазаряхме всяка година, що пара ще се потроши около пазаренето.
Тук обаче сериозно се замислих. Чудя се, нормално ли е слуга да получава повече от чорбаджия! Нещо повече, слуга да му определя данъци, заплата, осигуровки и т.н. А бе, има нещо гнило в цялата работа, ама не мога да схвана къде е. В слугите или в чорбаджиите?! В чорбаджиите трябва да е, защото какъв чорбаджия си, ако оставяш слуга да те цака и да ти се качи на главата. И за това не ставаме, заради това, хак ни е.
Чета оня ден, че един от слугите на народа, нещо нарушил Правилника за движение по пътищата. Бързал по бизнес дела. Така обяснил на катаджиите. Веднага вестникари му оглозгаха костите. Ей, журналята, като ми се правите на толкова отворени, защо не помислихте, че по-голям бизнес от това да си в Парламент няма.
По парламентарни дела е бързал човекът и от притеснение предполагам, се изцепил в неправилна посока. Досущ като цар…, пардон, министър-председателят. Той пък заяви, че не е Премиер-министър на всички българи, ами само на тия, които гласували за него. Хубаво си мълча досега, ама този път и той се изпусна. И веднага го вдигнаха на роги. Че какво толкова казал човекът?
Аз напълно го подкрепям. Като беше време за избори, се ослушвахте, а? Пък сега – на всички българи. ‘Де го дават така. Я погледнете в областните управи и кметства. Там да не назначават хора от опозицията? Да, ама като е за келепир – “Хайде наш’те!”. Пък като дръпнат черджето… “На сите българи!”.
“Срамота е да няма цирк!”- възкликва от “Труд” министър Абрашев. Прав е. Ако има цирк, няма да се налага да ползва за тази цел министерството си. Замисли се този човек за бъдещето, зер министерството е до време. И след него трябва да се работи нещо.
Най-драго ми стана, когото пак в същия вестник прочетох интервю с нашия кмет, доктор Мирев. “Тъпчем на едно място!” – казва той. Че какво лошо има. По-добре ли ще е, ако сме затънали. Пък така, щом тъпчем на място, значи сме стъпили на твърда почва. Така го разбирам аз.
Иначе ще сме станали като сърбите. Те поне твърдят, че не тъпчат на място само, когато ебат, с извинение, ама не съм го казал аз…
“Българите са най-нещастни!”- така пише във вестник, не съм го измислил аз. Холандците направили проучване в сто и дванадесет страни и стигнали до този извод. Да го преглътне човек, ама как да разбирам това, че най-щастливи били в Бангладеш. Пак според същото проучване.
Явно не са попаднали на точно място. Я да го бяха направили проучването в “Драгалевци” или в “Факултето”, да речем, че да видим тогава къде ще бъдем. Въпрос на гледна точка и на разбиране за живота. Ако това у нас се нарича живот.