Неделен ден в кафенето е тихо и спокойно. Впрочем, не дотам тихо. По телевизията върви предаването “Сблъсък”. Спорят кога се живеело по-добре преди 10 ноември или след това. Добре, че го няма основният контингент на кафенето – пенсионерите. Като нищо ще стане тупаник. Аз сериозно се замислих по тоя въпрос и мислих до рекламите в предаването. Усмихнат пенсионер с тиган в ръката възторжено заяви: “Опекох си кебапчета!”. Браво, значи пенсионерите само мръвка набиват! Това е положително, както ни учи царот.
Да, ама като се замислих… Защо с тиган, бе!? Те кебапчета не се ли пекат на скара?! Или пенсията е забравил какво е това кебапче, щом ги пържи в тиган или тия, които правят рекламата, нямат понятие, ама това последното не ми се вярва. Успали са се нещо, макар в един всекидневник да прочетох, че “По указание на МС спим с час повече!”. Ба, с час! Мен ако питат, не сме се събуждали, ама като не ме питат. Благодарим на правителството, че след като увеличи заплати и пенсии средно с осем на сто, ни пусна и час сън, гювеч. Ама няма нужда, защото то гладно спи ли се?!
Едничка сал утеха ни е, че времето за нощна тарифа на тока стана от 22 до 6 часа. Предостатъчно да наготвиш, опереш, огладиш и се изкъпеш. Тъй де, тоз народ му е време да се събуди малко. Стига са спали. И ще ми разправят после, че нямало Будители. Има и артък ни идват.
Освиркали Абрашев в Народния театър. Не, че е почнал работа там. Това станало по време на тържествен концерт по случай сто годишния юбилей на театъра. Като му върви на един човек, върви му. Вкараха го зорлем в историята. След Цар Фердинанд той е вторият. Даже, ако погледнем в исторически план, пред фамилия Абрашеви се отваря светло бъдеще. Като се замислиш на кого е дядо Фердинанд…
“НДСВ наложи вето над тестовете в училищата!”. Министър Дамянов като не може да се ориентира в тъмния тунел на бъдещето да вземе да се върне към светлото ни минало от времето на Будителите. Сиреч да пита Рада Госпожина. Представете си само, как Кириак Дамянов установява, че “…доста небрежно е преподавано!“.
Тогава влиза Бойчо Кошлуков и хвърля обвинение към чиновници от Министерство на образованието и науката (МОН): “Вашите въпроси, неясни и отвлечени, затрудняват и самите даскали, и представителите народни. Пожалейте тия неопитни деца и тия люде нещастни!”. Кириак Дамянов ги пожалява, а Рада Госпожина продължава с частни уроци по десет жълтици на астрономически час. И мъка, и потрес, и съклет! Хептен изперкахме.
Сигурно по този повод е дошло предложение да “Проверяват за лудост директори на гимназии!”. Така поне го пише във вестника. За депутатите нищо не пише. Излиза, че е по-отговорно да си директор на гимназия, отколкото депутат. Сигурно затова и наплива за депутати е далеч по-голям от тоя за директори на гимназии. Шансовете са повече. Пък и да не са луди да си късат нервите за жълти стотинки. Правилно са решили да ги проверяват за лудост.
Следващата констатация в “24 часа” дава отговор: “Един депутат струва четиристотин хиляди лева на мандата!”. Не да го купиш, ами толкова сме се бъркали за издръжката му. Иде някъде около сто хиляди лева на година. И като сметнеш двеста и четиридесет по сто бона… Пари нямало, а!
“Плащаме хиляда лева глоба, ако ни вози пиян шофьор!”. Влизаш в автобуса с личния си “Драгер”, проверяваш шофьора и пътуваш, защото съвсем наскоро пиян шофьор на минибус в София ги метнал в дере. Вярно, че е опасно, ама дали не е по-опасно, ако те лекува пиян доктор, да речем?! Или пък да ти измисля закони пиян депутат?! Еле, при последните риска е голям, защото тях ги спукват от коктейли и други там кьорсофри.
Днес в кафенето се води друг дебат. Оная нощ някой написал баш пред входа на Областна управа-Търговище: “Помнете Шипка!”. Честно да ви кажа, аз Шипка не я помня. За нея знам това, което съм учил по история и съм чел в различни книги. Виж за Косово имам спомен. И какво беше, какво трябваше да стане според някои, какво стана и най-вече, как стана. Ако всичко това на писачът му харесва, то на мен – никак. Само туй ни е кусура сега. Хубаво ще е, като четем историята, да не стигаме само до Шипка.
Това, което потресе посетителите в кафенето, е заглавието “Мозер къса нервите на десни ухажори!”. Тези десните, геронтофилия ли ги е налегнала, що ли? Ама баба Анастасия им въртяла яки номера. Знай тя – до сватба никакъв гювеч. Най-много да ги покани в „Море от любов”. А после, заедно до тавата. Да гледат младите и да се учат, как се прави коалиционен годеж. Тя тяхната каква е? Вчера се разписали, днеска си кандисали. Постоянство трябва, пък на благата ракия ще й дойде време, само не се знае кой чаршаф ще се развява. Мен ако ме питат, пак ще е нашият. Пък и сме алаштисали.
