Георги Икономов

Георги Икономов е роден на 20 април 1854 година в Сливен.

Баща му Тодор е иконом (свещенически термин), оттук и името на фамилията. Със съпругата си Зоя Хаджи Петрова имат пет деца, а най-малкият е Георги.

Той расте като буйно и свободолюбиво момче. За разпалване на патриотичните му чувства допринася учителят Добри Чинтулов с бунтовните си песни. В неговия род има и много бунтовни „луди” глави като вуйчо му Игнат Х. Петров, учил в Русия; съпруга на една от сестрите му – Иван Буюклията, който често разказва на малкия Георги подвизите на чичо си Златю войвода. Юношата имал дързостта да казва на турските аги, че България „ще се отърве от тях”.

През април 1871 г. Георги отива в Тулча, а от там се прехвърля в Букурещ, където се сближава с много български революционери.

Домът на Икономов в сливенския квартал Клуцохор

През 1872 г. иконом Тодор със семейството си се заселва в Русе. Същата година при баща си идва и Георги. Запознава се с революционно настроените русенски младежи: Ради Иванов, Никола Сакеларов, Никола Обретенов, Никола Табаков и скоро става член на Русенския революционен комитет. Възлагат му най-опасни задачи. Така на 15 май 1872 г. той с няколко другари е определен да ликвидира шпионина Стоян Пенев.

Георги Икономов постъпва като чиновник в железницата. С железничарската си униформа безпрепятствено посещава всички пунктове около жп линията. Пренася нелегална кореспонденция, помага на търсени от властта комитетски хора да се укриват.

През 1874 г. е натоварен да укрепва и да създава нови революционни комитети из страната, а през 1875 г., когато се очакват големи събития в Босна и Херцеговина, да вдигне с други революционери въстание в Старозагорско. Но, както е известно, бунтът се осуетява. Георги Икономов и Захари Стоянов, който също служи по железниците, успяват да се доберат до Цариград и оттам се прехвърлят в Румъния.

Настъпва бунтовната 1876 г. Георги Икономов през февруари и началото на март работи в Сливенско, а на 17 март отива в Панагюрски окръг, където заедно с другите апостоли ходи по селищата, организира бъдещите въстаници. Най-активно апостолите действали в IV Пловдивски окръг, който поради централната роля на гр. Панагюрище бил наречен Панагюрски с главен апостол П. Волов. Впоследствие той отстъпва на Г. Бенковски първенството.

Според Гюргевския централен комитет въстанието трябвало да се подготви бързо и народът да се вдигне на 1/13 май 1876 г. Заедно с Бенковски и Волов Г. Икономов е един от свикалите Оборищенското събрание. В споровете дали с чети или с повсеместно вдигане на народа да се водят въстаническите действия надделяло второто, предложено от Бенковски, Волов, Икономов и др.

Както е известно, въстанието избухва преждевременно заради предателство. Когато „Кървавото писмо“ на Т. Каблешков пристига в Панагюрище, Бенковски, Волов, З. Стоянов, Г. Икономов се намират в дома на Иван Тутев. Те веднага помежду си разпределят окръга и всеки тръгва към определения му район. За Георги Икономов бил определен пунктът към Старо Ново село, за Волов – Клисура.

Преди това в Панагюрище било съставено Временно правителство. Бенковски държал в ръцете си военно-политическото ръководство на въстанието в целия окръг. Той възлага на Райна Попгеоргиева да ушие въстаническото знаме с надпис „Свобода или смърт”.

Хвърковатата чета

Бенковски обикаля с Хвърковатата си чета навсякъде, но скоро турските орди нахлуват във въстаналите градове и села и почнали ужасите, които не един автор е описал. Към нападнатото с. Стрелча на помощ тръгнали в чета от около стотина панагюрски въстаници начело с Иван Хорчо, Волов и Икономов.

Турците на селото се укрепили в джамията си и дочакали помощ. Дошлата чета не могла да превземе джамията и турците се развилнели. На 22 май Стрелча била превзета.

След погрома някои от останалите живи апостоли заедно с 50 конници се оттеглят към Балкана към връх Вежен: Икономов, Волов, Бобеков, Ангелов и др. Под Вежен се разделят на групи и се движат към Дунав.

Павел Бобеков

Георги Икономов с 9 души стига до Преображенския манастир при Търново. От тук Павел Бобеков и още неколцина поемат към Дунав, а Икономов, Волов и учителят от Пазарджик Ангелов – към Бяла, с намерение да минат моста над река Янтра и да стигнат до Русе.

За нещастие мостът бил заварден от много турски заптиета. Понеже тримата били издадени от овчар, след като предават на верен човек едно въстаническо знаме, решават да преминат реката въпреки буйните и опасни вълни.

Така изморените от изнурителното пътуване Георги Икономов, Панайот Волов и Ангелов са погълнати от мътните води на реката и загиват.

Паметник на Волов , Икономов и Ангелов при лобното им място

Сега за тях напомня скромен паметник, издигнат край Беленския мост.

 

Маргарита Атанасова- Арачийска

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име