Полезно нещо е историята. От нея се учим, какво е било, какви грешки сме допускали за да не ги повторим. Историята е част от живота ни, ние живеем в настоящето, гледаме в бъдещето и оставаме в историята. По-точно някои остават. Кой ще остане ,отсъжда времето.
Но да ви се представя. Казвам се Данко и съм кафеджия. Бивш. По-точно живота така се завъртя, че ща- не ща, хванах джезвето. Това се случи по времето, когато родените за кафеджии станаха политици, а родените за политици станаха кафеджии или поне посетители на кафенетата. Аз за политик не ставам. Родителите ми навремето са ме учили да бъда честен и почтен човек.
Виж, за кафеджия…май и за това не ставам, защото имам един тефтер със сметки и три тефтера с вересии. За тия, които са далече от материята искам да поясня, че сметките са пари, които си взел, дал, или имаш да даваш . Вересията е за пари, които някога би взел- евентуално. Имаш да вземаш, но не знаеш кога, защото българското „утре“ е много разтегливо понятие.
В повечето случай ,когато стане дума за пари, някои хора си живеят само днес. Събудиш се- днес, легнеш си- днес, събудиш се- пак е днес.. Но да не се забиваме толкова в сметките. Животът си е вересия, рано или късно всичко си плащаш. Освен тефтерите с вересии имам и едни други. В тях съм записвал ден по ден интересни случки от кафенето, събития от страната и света.
Или за по-точно- коментарите са от посетителите на кафенето, а случките и събитията са от родната преса и телевизии. Стана ми интересно и се зачетох. Четох, четох и…Оказа се че всички ние като притежатели на вересии живеем само днес. При нас няма вчера, няма утре. Има само днес, защото нашенското днес е като вчера, а утре си е като днес.
Само някои от героите , които са коментирани, са се сменяли. Едни са на бунището на историята, другите из чужбина, голяма част от тях са си останали в политиката и колкото да е странно, няма нито един в затвора.
Това може би се дължи на факта, че същите тия все още те са направили реформа в съдебната система, която да ги прати на топло в Пандиз Палас. Или накратко казано, нищо не е мръднало и макар записките ми да започват през 2004 година имам чувството, че съм ги писал днес, или вчера, или утре.
За това се реших да ви ги предоставя и на вас, защото може пък и аз да греша нещо, а повече очи по-добре виждат. Не съм от най-умните, така че някой може и да ме поправи. Аз съм си един обикновен, бивш кафеджия, който се е постарал доколкото му позволяват възможностите да отразява хронологията на времето..
За това уважаеми дами и господа, само за вас :Записките от Данковото кафене. Ако ви е интересно, четете, ако не…пишете! Важното е да се прави нещо смислено.
Благодаря предварително за отделеното време и внимание!
Добре дошли!
Следва продължение…
