Един генерал-майор от Българската армия всеки ден изкарва малката си масичка пред Универсалния магазин в центъра на Стара Загора и предлага на съгражданите си лотарийни билети,. Така поне са запомнили старозагорци генерал-майор Никола Грозданов към края на живота му.
Той е роден е на 3 юли 1894 г. в семейството на търговеца Иван Грозданов. Учи в Търговската гимназия, а през 1915 г. завършва Военното училище в София с чин подпоручик от останалия в историята като 35-и Рилски випуск. Военната му кариера започва във Осми артилерийски полк, който веднага се отправя към фронта в Македония.
Младият офицер завършва през 1930 г. Военната академия. През октомври 1928 г. е назначен за командир на първа конна батарея, а от 1932 г. служи в щаба на войската. На следващата година става преподавател по стратегия и тактика във Военното училище.
От юни 1935 преподава същите предмети във Военната академия. Венецът на военната му кариера е от юни 1936 до юни 1938, когато е назначен за военно аташе за Румъния и Полша в Букурещ.
След това последователно е началник-щаб на Четвърта военноинспекционна област (Четвърта българска армия във военно време) и командир на Дванадесети пехотен балкански полк.
На 1 март 1943 поема командването на Двадесет и четвърта пехотна дивизия, от 26 август същата година е командир на Седма пехотна рилска дивизия, а от декември командва Двадесет и пета пехотна дивизия.
От юни 1944 г. е командир на Осма пехотна тунджанска дивизия и ръководи антипартизанските действия в региона.
Заради това на 29 март 1945 г. е осъден от Народния съд на 15 години затвор, от които година и половина излежава в Старозагорския затвор, а 7 години прекарва в лагерите Куциян, Росица, Николаево и Белене. Само заради роднинската връзка с представители на политически кръг Звено и контактите с министъра на войната ген. Дамян Велчев избягва смъртната присъда.
Освободен е през 1951 г. През 1954 г. е общ работник по жп линията Стара Загора – Тулово. По-късно работи върху колектора на канализацията до Станционната градина и като продавач на лотарийни билети и надежда за късмет в Стара Загора.
До последните дни на живота си, на 24 октомври 1976 година се води на отчет в Държавна сигурност.
д-р Ангел Динев – директор на РИМ – Стара Загора
