И Великденските празници минаха. То едни празници… мани, мани. Наближат ли празници, на човек му настръхва косата и почва да се ослушва какво ще стане. Удавиха се наши деца, екскурзианти в река Лим. Жалко за дечицата. Лошо. Ние пък го направихме още по-лошо. Кьораво и сакато се изказа по въпроса, а за медиите това е манна небесна. Като четох, гледах и слушах, да не си на мястото на опечалените родители. Какви ли простотии не ги питаха, какви ли не глупости се изписаха.
А чисто и просто трябваше да помълчим малко. По човешки, бе, от едно уважение и почит! За деца става дума, родителите им пожалете. Ама той и народът го е казал: “Прекален светец и Богу не е драг!”. Постави се и въпрос как се уреждат екскурзии, има ли законови норми, които да ги регламентират и прочие. Волни съчетания с привкус на демагогия. Направило ми е впечатление, че нещо лошо трябва да се случи, за да обърнем внимание на това или онова.
Седнах оня ден и по мои груби сметки изчислих, че има сто шестдесет и пет начина да се случи нещо с подобен изход. Производствени аварии, неуредици по пътищата и други. Ако при сегашния начин на работа, а именно да се вземат мерки след като стане белята, и при положение, че се дават средно по десет жертви, за да влезем в крак, трябва да си отидат хиляда шестотин и петдесет българи, ей така за нищо.
Не е малко, при положение че всяка година бягат около сто шестдесет и пет хиляди в чужбина. В мен обаче се загнезди мисъл. Не е ли по-добре вместо хиляда шестотин и петдесет невинни, да си отидат хиляда шестотин и петдесет политици и висши държавни чиновници. Да си отидат от политиката и управлението, ми е думата.
От МВР обещаха да безпокоят непрестанно хората от престъпния свят. Да ги притискат и безпокоят. Аз знам какво ще излезе от тая работа. То спокойствието, ако не си го осигуриш, може да си го купиш. Може и със SMS, само трябва да се споразумеят с операторите да им ги пускат на промоция, за да не се набутат много. Мисля, обаче, че правителството ще направи по-добре, ако престане да безпокои редовия гражданин. Ако смятат, че повишение на цени за ток, парно и друго за каквото се сетят, не безпокои народа, са забравили от къде са излезли или толкова им пука. За второто – гарантирам.
Ние пък си стягаме панаира. То нас там ни е силата. Панаир да направим. Я, какъв панаир стана с “Терем”. Чак Джордж Буш ни научи. Ако не друго, поне улиците ще изкърпим, че да не се излагаме пред гостите. За бюджета – не знам. Него таман го закърпим и той светне от другата страна. И личният, и общинският.
Днес чета в “Знаме”: “Рекламата в общината – под контрол!”. На тези, чиито рекламни елементи и материали са в лош вид или не отговарят на наредба, ще налагат глоби до двеста лева. А бе, то хубаво, ама не може ли да се вземат някакви мерки да има повече фирми, които да рекламират. И най-вече какво. Пък то каквато фирмата, такава и рекламата. Тъй де, от цървул трандафор става ли? (Цитирам Стоичков за тежест.).
“Светкавица” най-после би. И то не кого да е, а втория в класирането. Ако не друго, поне на всички стана ясно, че това си е наш търговишки отбор и досущ прилича на града ни. Изтърваме питомното, после хукваме да гоним дивото. Макар в случая питомното го продадохме.
“Знаме“ пък си празнуваха четиридесет и пет годишния юбилей. Казват, че тържеството било хубаво. Честно казано, в началото наистина беше хубаво, ама после…
Уф, и кафето не помага.
