Тодор Хвойнев е деец на ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация) и войвода на чета в Средните Родопи, участващ в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.
Роден е на 8 февруари 1872 година в семейството на Тасо и Мария Хвойневи от село Левочево, Ахъчелебийско (днешна Смолянска област). Основно образование получава в родното си село, след което за кратко учи дюлгерски занаят при Димо Чауша в Ксанти.
От 1888 година започва да се занимава с овчарство и само след десетина години става сайбия (собственик) на стадо от 350 овце. Но само дотук е бил „кроткият“ живот на бъдещия войвода. През 1900 година в Левочево се сформира таен Македоно-Одрински революционен комитет, в чиято организация се включва и Тодор. Много скоро се налага като една от най-ярките и колоритни личности.
От 1901 година е таен куриер на задграничното представителство на ВМОРО, а от 1902 година е ръководител на революционния комитет в родното си село. По време на Илинденско – Преображенското въстание е четник при Андон Дечев, но след неуспеха на въстанието минава в нелегалност.
От 1904 г. до 1908 г. е войвода на чета в Родопите и Беломорска Тракия. След Младотурската революция от 1908г. (известна като Хуриета), получава амнистия и се завръща в родното си село, където през 1909 г. е избран за кмет.
По време на Балканската война е водач на 21-ви пехотен Средногорски полк. Активно участва в Първата световна война (1915 – 1918).
Когато през 1922 г. избухва войната между Гърция и Турция, българското правителство на Александър Стамболийски дало съгласие да се сформират доброволчески чети за военни действия в Северна Гърция.
И това с цел освобождаване на българските земи, отнети с грозния Ньойски договор. Тодор Хвойнев заедно с прочутия тракийски деятел – Таньо войвода, формират доброволчески чети.
Една от тях в състав от 85 дуви е била ръководена от Фойню войвода. Като член на Вътрешно тракийска революционна организация (ВТРО) е избран за делегат и участва в X и XI конгрес на организацията.
Този смел и дързък човек съхранява своя морален образ на съпруг и баща. След така наречената Левочевска „афера“ той прави всичко възможно да съхрани и да защити семейството си.
Когато за втори път жена му Мария е арестувана и хвърлена в Одринския затвор през 1905 г., той в писма до турските власти ги предупреждава категорично: „Ако не освободите жените или ако се отбави детето (жена му е бременна), щом се съмне пролетта, да знаете, че най-малко за една моя душа ще заколя 100 турци!“.
Това може да го каже не само дързък човек, но и човек, за когото съпругата и детето са всичко, човек, който цени силата на семейното огнище. Именно там, в Одринския затвор, се ражда четвъртото му дете – Надежда, кръстена от одринския митрополит.
Името й е дадено от руския консул. В резултат на активната му дейност сред чуждите дипломати, жена му Мария и детето са освободени.
В семейството на Тодор Хвойнев се раждат девет деца. От първата му жена Мария – Анастас, Никола, Рада, Надежда, Борис и Аспарух. А от втората му жена Шина – Мария, Георги и Милуш. Така родът Хвойневи продължава и до днес.
Представители на този борчески род се намират навсякъде у нас и в чужбина – учители , научни работници, инженери, лекари, музиканти, изкусни гайдари, спортисти – все достойни хора.
Негова внучка е народната певица Надежда Хвойнева, „родопският славей“, която десетки години със своя талант взривява българските и световните сцени.
Многостранна е дейността на Тодор Хвойнев – той подпомага читалищното дело в родното си село, активен участник е и в кооперативното движение, има усет към историческото минало и затова превръща дома си в своеобразен музей със свои експонати, дарява на Историческия музей в град Смолян хайдушката си носия, а на Държавния архив – записки от революционната си дейност.
За героичните дела и подвизи на Фойню войвода, за неговото безстрашие и преданост към революционното дело и идеалите на България се разказват легенди. Хората от Родопите възпяват подвизите му и делата на неговите юнаци в песни.
Иска ми се да завърша с думите на войводата:„Редки са хората, които рискуват мило и драго, семействата, в затворите да раждат жените им, всякакви стоки властите да конфискуват, да рискуват живота си всяка минута за народност българска.“
