На 10 май 1887г. в Ловеч е роден Борис Денев Бръняков (понякога Брънеков). Български военен деец, полковник, участник в Балканската (1912-1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915-1918), командир на 18-и пехотен етърски полк (1927-1928) и 9-и родопски пехотен пловдивски полк (1933).
Борис Бръняков е роден на 10 май 1887г. в Ловеч, в семейството на Деню и Тодорица Брънякови. През 1908г. завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище в 28-и випуск и на 17 февруари е произведен в чин подпоручик. На 19 февруари 1911г. е произведен в чин поручик, на 18 май 1914г. в чин капитан и през 1918г. в чин майор.
Бръняков служи в 4-и пехотен плевенски полк и 37-и пехотен полк. Началник-щаб е на отделна сборна бригада, а по-късно помощник-началник на секция II при щаба на отделна сборна бригада. На 30 януари 1923г. е произведен в чин подполковник. До 1927г. преподава във Военно на Негово Княжеско Височество училище.
На 3 октомври 1927г. със заповед №19 подполковник Борис Бръняков е назначен за командир на 18-а пехотна дружина, която длъжност изпълнява от 17 октомври 1927 до 1 юни 1928г. През 1928г. е приведен на служба в Русенския гарнизон и същата година издава труда си „Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877-1878г.“.
На 30 януари 1930г. Бръняков е произведен в чин полковник, а със заповед № 4 от 21 юни 1931г. по Военната академия, типографията се обявява за научна дисциплина и за преподавател е назначен полковник Бръняков. През 1932г. става помощник-началник на Географския институт, след което от 1933г. поема командването на 9-и пехотен пловдивски полк. По-късно същата година е началник-щаб на 2-ра военно инспекционна област.
Полковник Борис Бръняков е уволнен от служба и преминава в запаса през 1939г.