Андрей Николов е роден на 29 април 1878 г. в бедно врачанско семейство на обущар.
От малък вае красиви и изящни фигурки от кал и очуква врачанските камъни. Баща му иска той да стане обущар, но майка му е сигурна, че „тази кал ще го направи човек“ и трябва да го изпрати да учи.
Талантът му се развива и усъвършенства, когато започва своето обучение в Рисувателното училище през 1896 г. Нежната чувствителност и интересните му умения впечатляват сериозно неговия преподавател Борис Шац, който го изпраща с държавна стипендия в Париж. Там Андрей развива уменията си на скулптор в ателието на Антоан Марсие. В кръга на изявени европейски творци той черпи с пълни шепи от техния талант и опит. Великият Огюст Роден е впечатлен от него и възкликва, че не само България, но и светът е малък за неговите скулптури.
След Париж скулпторът отсяда в италианската столица Рим.Там цели 10 години е в първите редици на водещите творци и участва в много изложби. Избран е и за представител на художниците-чужденци в Управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим.
Идва краят на Световната война и лично Стамболийски го посещава и моли да се завърне в родината си и да работи за важни скулптори на личности от Възраждането. Николов се връща в София, става преподавател в Художествената академия. Негови ученици достойно го определят като европейски признат талант, с нов поглед в изкуството, с голяма заслуга за налагане на българската скулптура в чужбина. Има невероятен усет за пропорции, талант за детайла. Работи вглъбено, създава и изпипва произведенията си с много любов и усет. И това винаги личи.
Сред значимите му творби са „Дух и материя“, „Майчина целувка“, „Торс“, бюстовете на Мърквичка, Вазов, Стоян Михайловски, Елин Пелин, Майстора,Раковски,Александър Малинов. Твори и образи на царица Йоана и цар Борис III, на Георги Димитров. Негови са и бюст-паметниците на Любен Каравелов, Петко и Пенчо Славейкови в Борисова градина, както и знаковия за столицата ни лъв пред Паметника на незнайния воин.
Много жени влизат в живота на твореца и стават негови музи и вдъхновение. Неслучайно той извайва до съвършенство голото женско тяло. В Рисувалното училище Андрей се влюбва в своята ученичка Пеша и се оженва за нея. Имат син Андрей и дъщеря Лиляна.
Често вечер скулпторът обичал да се разхожда умислен по красивата улица „Граф Игнатиев“ и да се смесва с тълпата. Разглеждал хубавите момичета, техните движения, състояния и жестове. Говори се, че и Яна Язова е била сред неговите музи. Тя посещавала ателието му на ул. „Любен Каравелов“ 15, но винаги в компанията на проф. Александър Балабанов. Знаковата къща днес е известна като Червената къща, в интересен италиански стил, дело на арх. Иван Васильов. Превърната е в културно място за артистични събития и срещи на художествения елит на столицата и страната.
Андрей Николов за пръв път влиза в болница на 81 г. през 1959 г. Един ден млада медицинска сестра сърдито му казва, че навън има голяма опашка от негови почитателки, а той отвръща: „Закъснели са…“ и издъхва.
Боряна Борисова
