За Генерал-майор Стоян Стоянов изразът „Владее висшия пилотаж” е валиден в буквалния смисъл. Той е един от най-великите пилоти на България, пръв в редица категории, между които: първият българин, летял с Месершмит; първият български пилот, свалил бомбардировач „Летяща крепост”(Б-24Либърейтър);първиятпилот ,награден с орден „За храброст”.
Детството на генерал-майор Стоян Стоянов е тежко. Баща му умира в боевете при Люлебургаз, по време на Балканската война ,преди той да се роди. Отглеждан е от майка си, в последствие и в дом за сираци.
Въпреки трудностите той проявява силна воля и старание в обучението. Завършва Духовната семинария, а след това и Военното на Негово Величество Училище. След завършването си през 1937 г. Стоянов е изпратен в Авиаторската школа в Казанлък. Година по-късно заминава на специализация в Германия.
Там завършва школата за висш пилотаж на Луфтвафе „Вернойхен”. Придобива право да бъде пилотен инструктор и обучава други двама големи български летци, пристигнали на специализация – Димитър Списаревски и Чудомир Топлодолски.
През 1939 г. Стоян Стоянов се завръща, за да служи на родината. Назначен е за инструктор към Изтребителната школа в Карлово. В свой дълг към родината той се включва в изпитанията на Втората световна война.
През 1942 г. е назначен за командир на 682-ро изтребително ято – Балчик. Стоянов активно участва в отбраната на българското въздушно пространство при бомбардировките над страната ни.
На 1 август 1943 г. над 170 тежко натоварени бомбардировача пресичат българското въздушно пространство, за да поразят нефтените рафинерии край Плоещ, Румъния. Български изтребители прихващат формация от 16 самолета Б-24 „Либърейтър” над град Фердинанд (днес Монтана).
Стоян Стоянов атакува водача на противниковата група фронтално и от близко разстояние. С унищожителен изстрел поручик Стоянов сваля бомбардировач Б-24 „Либърейтър” , който пада при с. Кокарци, Трънско. В същия ден българският пилот поврежда друг бомбардировач, който напуска съединението, а след това атакува и друга „летяща крепост”.
На 7 август 1943 г. цар Борис III приема поручик Стоян Стоянов в двореца и лично му връчва орден „За храброст”. Със заповед № 64 от 10 август 1943 г., издадена от командира на въздушни войски на поручик Стоянов, са признати две свалени „крепости”.
На 23 юни 1944 г. след бомбардиране на Гюргево противникови самолети летят над Русе и около 9:50 ч. пускат над града 20 запалителни бомби. В този ден Стоянов сваля още един „Либърейтър”, който експлодира и пада западно от Скопие.
На 24 юни между 10:00 и 12:00 ч., на връщане от Румъния над страната прелитат отделни групи бомбардировачи, в същия ден генерал-майор Стоянов сваля “Летяща крепост” Б-17. Следващата му въздушна победа е след два дни, на 26 юни 1944 г., когато един двумоторен изтребител пада югоизточно от с. Нефела, Врачанско.
Най-успелият въздушен ас, защитавал небето над България в годините на Втората световна война, участва в 35 бойни полета и за 15 въздушни победи е награден с три ордена “За храброст”.
На 14 септември 1944 г. капитан Стоян Стоянов поема командването на 3/6 орляк и участва в първия период на войната срещу Германия. До 1947г. Служи във Военновъздушните сили като началник на изтребителната авиация. Впоследствие е заместник – командващ на Противовъздушна отбрана до 1951 г.
В началото на 1945 г. Стоян Стоянов пръв преминава на съветския изтребител Як-9М и обучава българските летци да летят с него. През 1947 г. е подполковник и началник на изтребителната авиация, през 1949 г. – началник на бойната подготовка на ВВС, през 1951 г. – полковник, зам. командващ ПВО.
Като бивш царски офицер и обучаван от германски военни служители той и съпругата му както и познатите му царски офицери са били постоянно обект на наблюдение от Държавна сигурност (разработка „ФРИЦ“) до уволнението му от армията през 1956 г. – без право на постоянна работа и с малка за чина му пенсия.
След това е статист в театър, музеен работник, хотелски служител и екскурзовод в Рилския манастир. И тук той е обект на наблюдение от Държавна сигурност.
Единствената му отпечатана книга „Ние бранихме тебе, София“ претърпява пет издания на български език и едно – на полски език между 1972 и 2018 г. През 1992 г. е произведен генерал-майор от запаса.
Умира на 13 март 1997 г.
