На 6 юли 1861 г. в семейството на Ичо Сираков от Угърчин се ражда второ отроче от мъжки пол и го кръщават Радой. Още като дете малкият Радой показва своята любознателност и остър ум и баща му решава да го изпрати да се учи на четмо и писмо при даскал Петко Рачов Славейков в Ловеч. След като завършва втори прогимназиален клас, непосредствено след Освобождението, Радой Сираков става първият угърчинец учител в угърчинското училище. Но това трае само година.
Явявайки се на военна комисия, му предлагат да постъпи да учи в новооткритото военно училище в София. Завършва първия випуск на училището с отличие и постъпва на служба в армията.
Изминали са само седем години след Освобождението, когато Сърбия започва Сръбско-българската война. Това е и първото бойно кръщение на младия офицер Радой Сираков. След войната, благодарение на способностите си, Радой Сираков започва бързо да израства във военната йерархия. И в един момент решава, че трябва да продължи да учи. Кандидатства и без ничия подкрепа, след отлично издържан конкурс, е приет да учи в генерал-щабната академия в град Торино – Италия.
Завършва я с отличие. Но пътят му към военна служба в столицата е затворен.
Заради дружбата му с други български офицери-русофили в академията той е изпратен първоначално в Сливен, след това в Русе и Плевен и чак след това в София. Навсякъде той се проявява като способен, образован български офицер.
Още една негова постъпка обаче го прави недолюбван в дворцовите среди и офицерския елит на столицата. Оженва се за обикновено момиче от народа, а не за представителка на богато семейство, приближено до двореца, каквато е била вече традицията.
Независимо от това, благодарение на способностите си, той расте във военната йерархия и през 1906 година е вече генерал-лейтенант. Когато започва Балканската война генералите в българската армия са малко повече от пръстите на двете ръце.
Той е изпратен на фронта и участва при обсадата на Одрин, където е ранен. Още неизлекувал се напълно, генерал Сираков е изпратен на Югозападния фронт.
Започнала е вече Междусъюзническата война. Българското командване планира да нанесе по три направления удар по 40-хилядна гръцка военна групировка в Кресненското дефиле, за да я обкръжи и унищожи. На генерал Сираков е възложено командването на лявото направление.
Задачата му е да пресече пътя за отстъпление на гърците по река Струма. След тридневни боеве генерал Сираков докладва, че задачата е изпълнена. Изправено пред катастрофа, гръцкото командване предлага примирие. То е подписано и бойните действия спират…
Само от военни работи ли е разбирал генерал Сираков, какъв е бил като човек – би попитал някой. Информацията, с която разполагаме е оскъдна, но се знае, че е бил човек с висока култура, с големи познания и способности не само във военното изкуство.
Владеел е няколко езика – руски, италиански, френски, немски и литературен турски език. Обичал е музиката и сам е свирел на цигулка.Има пет деца – две дъщери и трима сина.
След раняването му край Одрин генерал Сираков получава тежко сърдечно заболяване и умира в София на 14 декември 1924 г. на 63-годишна възраст.
Източник: НЧ „Вълчо Русковски 1894“- Угърчин
Фотографии: Читалищен архив НЧ „Вълчо Русковски 1894“ и „Изгубената България“
