Ако някой ден изведнъж почувствате странна мигрена около 14-ти февруари, не се плашете. Това не е грип, а исторически и културен дисонанс. В главата ви водят битка двама светци, два свята, две съвършено различни идеи за това какво е любов. От едната страна – Свети Валентин, леко намръщен римлянин с ангелче, слязло от ковьора на баба което скрито ви подръпва да купите стокова роза от бензиностанцията за едни нищо и никакви 20 евро..
От другата – Трифон Зарезан, нашият, българският, с косер в едната ръка и чаша вино в другата, който ви гледа с недоумение от небесната лоза и мъмри: „Е, какво,бе, няма ли работа за вас?“
Преди време, когато бяхме по-прости и по-мъдри, февруари беше месец на земята, а не на сърцата от марципан. Вярвахме, че любовта не се изразява с глупава тортичка със сърце, а с грижа за живота – буквално. И за това с мерак ставаш в 5 сутринта взимаш дамаджана с вино и ножници, за да „зарежеш“ лозата и да я спасиш от безплодие. Трифон Зарезан е празник на плодородието, на магията, която превръща трудът в радост, във вино, в живот. Каква по-голяма любов има от тази към земята, която те храни, и към лозата, която ще ти развесели сърцето след година?
Но ето я модерността с нейния глобален маркетинг. Дошъл е Свети Валентин – празникът на задължителните чувства. Ден, в който социалните мрежи се превръщат в изложба на доказателства: Доказателствата са във Фейсбук- букет рози на цена половин заплата- картичка ама внимание.
Пръстен с диамант, чак от Китай, интимна вечеря в кварталната кръчма и специален поздрав с песен на Азис. Абе всичко има, няма я само т.н. земна магия, няма го споделения труд, няма го очакването на бъдещата реколта. Има го само момента, опакован в целофан.
И тук е съпоставката, която е повече от очевидна: Трифон изпраща мъжете навън, за да работят заедно за общото благо – лозата, виното, настроението. Той свързва хората с цикъла на природата и традицията. Валентин ги изпраща по моловете и се свързва с цикъла на кредитната карта и консумацията.
След Трифон остава чувство за изпълнен дълг и в очакване на виното. След Валентин остава чувство за изпълнена социална норма и… често празен портфейл.
Нека си призная: идеята за любовта на Трифон Зарезан е по-дълбока. Тя не е еднодневна емоция, а постоянен грижовен акт. Режеш лозата, за да е плодовита; грижиш се за връзката, за да цъфти, копаеш, пръскаш. И накрая, споделяш чаша с приятели и семейство. Любовта към жената тук не е изолирана, тя е част от любовта към дома, към рода, към радостта от общия труд и празник.
Така че, въпросът не е кой празник е „по-добър“. Въпросът е какъв вид любов искаме да отпразнуваме? Тази, която се купува и излага, на показ или тази, която се вкоренява и ражда плодове с времето.
Аз лично съм за Трифон. Защото след деня на влюбените, всичко си отива. След деня на Зарезана, започва растежът. И на лозата, и на любовта, ако е истинска.
Честит Трифон Зарезан!
