Знаете ли какво е на 23 декември? Не, не е „Навечерието на Коледните празници“, макар и това да е хубаво. Според интернет – този неуморен разпространител на полуистини, котки, елхички, сърчица, джуджета и фалшиви новини – на този ден се отбелязва неофициалният Световен ден на безсмислието (World Nonsense Day). Празника е неофициален! Има ли по-голяма безсмислица от това един ден на безсмислието да не е официално признат? То е като да имаш Ден на въздуха, но да не можеш да го дишаш официално.
Е, аз имам предложение към всички разумни хора: Нека го официализираме веднага! Защото имаме идеални кандидати за посланици на този празник – нашите политици. Те не просто го заслужават, те са неговите Пикасо, неговите Моцарти, неговите безсмъртни майстори! Помислете си: какво прави един истински официален празник? Отбелязва се с ритуали. И какви са ритуалите на нашия политически елит?
Безсмислени гласувания – това е основното богослужение. Вдигат се, свалят се, натискат бутони, без дори да знаят за какво, освен че „партията така е решила. Едно гласуване за доверие може да изглежда като сложна йога поза, а всъщност е просто разтягане на локуми и съвест, ако имат такава.
Безсмислени закони – това са свещените текстове. Закони, написани така, че да бъдат тълкувани по седем начина, или такива, които решават проблем, който никой не е имал, докато не са ги гласували. В същото време истинските проблеми чакат на опашка като пред съда по несъстоятелност.
Парламентарни заседания – основното празнично шествие. Едни дебати на вятъра, засягащи небето и земята, но не и конкретния въпрос. Истински шедьоври от взаимни обиди, пресичани от реплики за „господин председател, той ме обижда!“ ,понякога завършващи и с откровен кьотект, за радост на т. н. електорат от сеирджии. Чиста поезия на абсурда.
Медийни гостувания – това е празничната трапеза. Различни софри на които се сервира един и същ буламач, сервиран като гурме ястие, постни манджи или мазна пача в пет различни студиа за един ден. Политикът казва „икономически растеж“, а водещият кимва с разбиране, все едно са открили таблица на Менделеев.
А социалните мрежи? Ами, това е „шумен и разгулен“ град на безсмислицата! Там свободно, без контрола на редактори или съвест, се изсипват перлите: от философски размисли за времето.“Това е изкуство в най-чистата му форма. Така че, нека всички застанем зад призива: Официализирайте 23 декември като Световен ден на безсмислието! Нека в този ден парламентът отваря врати за екскурзии, заблудени граждани или хора търсещи топло място в декемврийските студове за да могат да видят политически шедьоври в естествена среда.
Нека телевизиите правят обзор на най-безсмислените изяви за годината. Нека награждаваме най-добрите в категориите: „Най-креативно заобикаляне на въпрос“, „Най-метафорично обещание“ и „Най-упорито повтаряне на мантра“. Защото ако не могат да носят смисъл, поне да носят признание.
А ние, отваряйки шампанското на 23-ти (или поне шишето с ракия), ще си опънем крака, ще погледнем към екрана, където някой говори за „европейските ценности“ в контекст на начина на пържене на кюфтета, и ще си кажем с топла носталгия: „Честит празника! Истински майстори са.“ Това е техният ден. Нека им го дадем. Това е най-малкото, което можем да направим. Всичко друго би било… безсмислено.
Йордан МИНЧЕВ
