Оня ден изпратихме бай Гого. Тих и скромен посетител на кафенето. От дамла си отиде човекът. Тръснали му триста и петдесет лева сметка за телефон. Според тях, ползвал еротична линия… Не знам от какъв зор е въртял на неговите седемдесет и осем години. Пък и тежко чува. От пощата го посъветвали да си плати и да пусне молба за проверка. Обратният ред бил невъзможен. Мамка му! Някой друг трябва да плаща сметката, ние не сме поръчвали такъв живот.
Бай Петър пък го наградиха за активно участие в АнтиСПИН кампания. Намериха подходящия човек за тая работа. То на него сексът му е като сладък спомен, ако въобще има спомен, кога за последен път е дишал тежко в ухото на жена си. Дадоха му грамота. Можеше и някои лев да му пуснат, защото със СПИН се живее по-дълго, отколкото с пенсия като неговата. Както казват сърбите: “Гине се – но все някак се живее!”. Май в повече ни дойдоха петнадесет години преход, макар според някои това да не е кой знае колко много. Много или малко, въпрос на гледна точка. Колко е дълга минутата, зависи от коя страна на вратата на тоалетната се намираш. При всички положения ние сме от външна страна и за петнадесет години не би трябвало да ни пука пред свършения факт.
Защо ви ги казвам тия работи. Ами имам чувството, че живеем в объркан свят. Свят, в който: “Съквартиранти от “ Биг Брадър” бият по популярност президента!”. Така го прочетох в “Стандарт”. Според мен, трябва веднага да се вземат мерки. В смисъл, че всички партии да си затворят кандидатите в една къща като тая на “Големия Брат” и от там нататък работата е лесна. Хем ще трупнат пари от SMS-и, хем ще спестят пари от предизборни кампании, хем ще отърват народа от кандидат-депутати, които като лешояди почват да ни налитат предизборно. ‘Де има дума – даваш едно: затворени нахалници на едно място, получаваш три: пари от SMS, спестени пари от избори, а народът спокойно ще гласува, без да се налага да се бие по нощите, лепейки плакати на тоя или оня. Схемата е желязна и може да се разбие, само ако народът реши тия кандидати за народни представители да си останат заключени в къщата, но “веки веков”, което пък от своя страна може и да е за хубаво.
Сетих се за Първанката, който като един добър стопанин отиде да нагледа българските земи в Антарктида. Тъмните сили веднага пуснаха слух, че е отишъл там да провери възможности за трайно заселване. Пълни глупости са, макар някои да твърдят, че там условията за живот били по-добри, отколкото у нас.
София пък затъна в боклук. Ашкоолсун на суходолци. Оказа се, че единствени са запомнили какво е обещавал кмета им в предизборна кампания. И не само запомнили, ами и следили как си изпълнява обещанията. И му го напомниха по начин, от който прословутата му усмивка замръзна и се изпари яко дим. Дано и други да не последват техния пример, защото като си помисля какво обещаваха и какво се изпълни… Направо не ми се мисли. Няма да ни стигнат хората за стачки, макар “Дума” да се учуди защо не се намесила полицията. Нямаше как, генерал Борисов по него време громеше с отбора на НСБОП не престъпност, а отбор по футбол на “Глобул”. Със 7:1 ги биха и след мача генералът заяви, че “…такъв резултат няма в истинския футбол!”. Ба, няма! Я върви да питаш в ЦСКА дали няма.
Министър Церовски нарекъл синия депутат Благой Димитров “келеш”. Оня се възмутил. Да не им каже истината човек. Според мен народът трябва да е обиден, че ги е избрал. И Димитров, и Церовски. И както е тръгнало, може и да ги повторим. В смисъл, след изборите пак да са там. Колко му е да стане в държава, в която бащата убеждава собственото си дете, че е произлязло от маймуната?