Винаги когато чета вестник сутрин в кафенето, се чувствам малко объркан. А бе, уж новини, ама не са баш новини, ами нещо друго. Ей на, пише, че по вина на Министерство на регионално развитие и администрация не са усвоени близо два милиона евро. С тия пари трябвало да се обзаведат училищни кабинети. Да, ама не станала работата и хората си прибрали парите. В смисъл, върнали си ги обратно, да не си мислите нещо друго. И това ми било новина.
Според мен новина ще бъде, че по тази причина виновните вече си търсят друга работа или нещо подобно. Каква ти новина, направо сензация! Да уволнят някой, че не си е свършил работата, у нас е сензация. Още повече, ако е висш държавен служител. Пък ако е и от нашата партия, направо си е фантастика, без даже да е и научна.
Да им се чуди човек на акъла. Ти да ми дадеш на мен пари, ей така от добра воля, без да искаш да ги връщам, пък аз да не сколасам да ги похарча. Как ли си харчат заплатите тия хора, не знам? Бай Станчо, веднага намери отговор. Тъй като ако не са на работен обяд, са на коктейл, и в тях закърнява чувството да харчат пари. Колите им ги дават благодарни бизнесмени за дребни услуги, друг пък ще им даде някакво теренче в регулация, а трети от едната благодарност, че са подходили човешки към проблема му, ще им построи магазинче или СПА- центърче.
Сега разбрахте ли защо дарени пари не могат да харчат като хората? Пък може и министърът, зает с това да си урежда жилищен проблем на минимална цена, да е пропуснал. ‘Де да знам, аз министър не съм бил. Още по-малко пък съм купувал апартамент за жълти стотинки. Може и да е трудно.
Запитали един такъв като него:
– Вярно ли е, че всичко това, което имате, е купено с пари на народа?
– Това са долни интриги, клевети и инсинуации – отговорил той. – Откъде у народа толкова пари?
Не, че има някаква връзка с министъра, ама го казвам, понеже го знам.
Оня ден пък президентът участва в благотворителен мач. Баскетболен. Аз виждам в тая работа друго нещо. Значи, среща се той с Кадафито и решават въпроса от раз. Играят на двадесет и едно и готова работа. Пък може и по пет дузпи да си бият. Нашият и там е по-добър. Я, как им би дузпата на изборите.
И като го обърнахме на спортна тема, продължавам с националния отбор по футбол. Треньорът Марков обяви състава за Португалия. И не взе Кишишев. То не бяха изявления, не бяха пресконференции, не бе чудо. На какво е разчитало това момче, не знам! Сигурно на здрава българска традиция да си тачим предателите, макар че думата е доста силна. Все пак за футбол става въпрос, а не за държавни интереси. Там други са далеч по-напред в материала от него.
Друго наше момче пък остана завинаги под Еверест. Намериха го на 24 май. Мама му стара, аз ако съм министър-председател, ще издам заповед по празници да не се предприема нищо. Кротваме се и чакаме да отминат. Защото, както е тръгнало тая година… Пък като си представя още колко празници предстоят, мале мила. Като сложим и имиграцията, излиза, че подир петдесет години ще сме само история.
Виж в “Знаме” гледат положително на нещата. Там пише, че след тридесет години ще сме четири милиона. В това има голяма доза оптимизъм. В смисъл, че като сведем населението наполовина, заплатите и пенсиите ще се вдигнат с петдесет на сто. Оптимизмът обаче е премерен, тъй като не се знае кой ще ги заработва. Пак там пише, че осемдесет на сто от новородените, са дело на малцинствени групи. А те, както знаем, се препитават основно от социални помощи.
На 24 май както винаги изпратихме абитуриентите. Радват се децата, че вече няма да ходят на училище. Те доста от тях не ходят и без да са абитуриенти. Гледам ги и мисля: “Нека се радват, защото после… Кой към Бюро за безработни, кой към чужбина.”. Може пък и за това да се радват, че ще могат без ангажименти да заминат. Знаеш ли ги?
