Оптимистично започна седмицата. Не, че е станало кой знае какво, ама се появи светлинка в тунела. Емил Кошлуков се закани да премахне полуидиотите от политиката. Ашкоолсун, Емиле, машаллах! Докато го слушах и се сетих за един виц. Влиза преподавател в класната стая и казва:
– Ученици, пишете условие на задача. Влак тръгва от точка А с 80 км/ч. Друг влак тръгва от точка В със 100 км/ч. Пита се на колко години съм аз?
– Вие сте на четиридесет и четири години. – Отговорил веднага Иванчо.
– Браво, бе, Иванчо! Как получи отговора! – Възхитил се учителят.
– Ами много лесно, аз имам брат полуидиот на двадесет и две години и…
Да не мислите, че ви го казвам този виц, само така, защото го знам. Разказвам го, защото в мен веднага възникна въпрос. Даже няколко въпроса. Какво ще правим с идиотите, след като разкарат полуидиотите? Ще остане ли някой в политиката или ще преминем на автопилот? След като политиката ни е пълна с полуидиоти, то тия които ги избират какви са?
И други такива въпроси почнаха да ме тормозят. Още повече, като прочетох, че политикът Тошо Пейков, лидер на Партия “Оборище”, прави партиен пленум в ресторант. Че ако ресторантът се казва “Оборище”, какво лошо има. Ще хапнат, ще пийнат по няколко ракии и ще си кажат кой каквото мисли. То човек като пийне, тогаз се отваря на истината. In vino veritas, го казали древните римляни. Е, може и да се сбият, ама ако боят е градивен?! Неговата опонентка, госпожа Литрова пък направила алтернативен пленум във вилата на леля си. Нещо като конгрес в лозето на Габровски.
Вие обаче да не си помислите, че искам да кажа за господин Пейков или госпожа Литрова, са от тия политици, за които говори Кошлуков! Сакън! Ще обидя господин Кобурготски. Все пак партия “Оборище” е мандатоносител и щом е кръчмарска партия, какво излиза… А бе, Кошлуков, ти от коя политическа сила влезе в Парламента? Ама кучето като не знае да лае… Заради такива като теб ще се пенсионира Премиерът, не че е уморен и се готви по тази причина за пенсия. Така поне го пише във вестниците.
Председателят на Парламента пък да не остане назад се изцепи, че само село Горно Уйно не се натискало да има университет. Ех, господин Герджиков, ти поне на свестен човек ми приличаше, ама на… Разочарова ме. Я вземи провери дипломите на тия, на които си им председател и тогава говори.
Ако половината от тях не са от подобни институти и университети, в по-голяма част вече бивши, направо те абонирам на безплатно кафе при мен до края на мандата. За някои от тия институти се говори, че ценоразписът на дипломите варира от дребни секс услуги до едър рогат добитък, ама няма да кажа за кои става дума, че като ви знам какви сте карезчий…
Вчера пък президентът Първанов заяви, че трябва да се проведе референдум за Евроконституцията. То ний за нашата конституция не направихме референдум, ама тук нещата стоят друго яче. Тъй де, като ни поканят, да знаем къде влизаме. Това особено развълнува моя приятел, бивш циганин и настоящ ром, Мето Шекера:
– Ще му гласуваме на костинтуцията, бе, брато, ама тоз ЕС дали ще дава кебапчета и бира. Ако дава, ще му гласуваме, ама ако се стиска – нанайка. И социал да дават, щото да има да ядем и да пием. За хората да мислят. За такива като нас. И да не ни пъдят като ходим в Европата, ако случайно сме краднали нещо, без да искаме.
Всеки с дерта си, пък всички с орисията. То изглежда, открай време така ни е писано.
