Гледам оня ден в кафенето бай Сава. Одрямал се, цеди изстинало кафе през мустак и под мустак псува някого си за нещо. Обичайно това се случва всеки ден в кафенето. Странното е, че бай Сава не сваля тъмните очила. Досущ като нашенска мутра.
– А бе, Сава, какво става с тебе, бе, човек. Да не си осветил очите?
– Няма такова нещо. – Мърмори Савата и пак псува. – Свиквам с тъмното. С Европа. Понеже като изравнели цените на тока с европейските, щели сме да имаме повече шансове да ни приемат. А за тая цел трябвало да спрем АЕЦ-а. Аз вече мога смело да кажа, че съм европеец. Стоя на тъмно. Тока не мога да го плащам вече, пък като не може да плащаш тока, какво ти пука кога ще го спрат АЕЦ-а.
По телевизията гледаме само новини. Да разберем, докъде сме стигнали по пътя към Европа. После го гасим. За да пестим ток. Хладилникът пък го изключихме преди два месеца. Празен е. И да пестим ток. Съдовете в кухнята ги мием със студена вода, пак за да пестим. От днес вече ги мием и без вода, и тя поскъпна. По нашата програма за стабилизиране на семейна икономика спряхме да ходим и в тоалетна. Да пестим вода. По старата програма не светвахме лампа, а сега въобще не ходим.
Пък и нали знаеш къде ходят по нужда гладните. Когато ми се появи от време на време такава нужда, ходя на гости или някое обществено място. В Общината да речем. Уж по работа и… И на други места ходих, ама почнаха да ги заключват. Ползват ги само техни служители. Сигурно и те пестят вода. И по кръчмите вече не ходя. Вдигнаха цените на ичкиите, защото скочили цените на водата. А бе, пестим.
От всичко. Жената днес ми заръча да си опържа за обяд яйца, ама да не включвам котлон. На свещ да съм пържел. На свещите още не са увеличили цените. Може и да са ги вдигнали, ама ние още преди повишението се запасихме. Трябва да пестим. Нищо, че вдигнат пенсиите с десет процента. Някои казват, че десет е нищо. Може и така да е, ама по мои аритметики едно са десет процента на деветстотин лева заплата, друго на деветдесет лева пенсия. Честно казано, аз не знам какво точно излиза на денетстотин левова заплата, защото никога не съм получавал такава.
И на денетдесет левова пенсия не знам. Моята е шестдесет и осем. Ама като влезем в Европа… Момчето на съседа каза, че това било много важно, защото колкото по-бързо сме влезели в Европа, толкова по-бързо ще излезем от България. То не, че сега не ни пускат, ама оттатък не ни искат, което е все едно. Хлапешка работа. Широко му около врата. Мен тук не ме искат вече, той за Европа ще ми говори.
Ако и ние пенсионерите заминем, то кой ще остане тука? Пък и както са го казали англичаните едно време: “Какъв смисъл има от това, че е голям светът, ако ти стискат обувките?”. Да, ама това се отнася за хората, които имат обувки. Пък като си бос, ти е все тая. А и англичаните не знаят какво е да не те искат никъде.
Оставих го да си мърмори. То на тия пенсионери човек не може да им угоди. Не стига дето живеят още, което си е чиста далавера, ами все мърморят. Ама като се замисли човек… Май трябва да отвия крушката в тоалетната. И да намаля водата в казанчето.
