Тази седмица в кафенето е доста тихо. Няма ги повечето от редовните посетители. Грип върлува и се притеснявам, че при пролетното броене на пенсионерите, част от редовните, може и да не се появят. А почти всички висят в тефтера с вересиите. Не ни стига другото, че и грип на всичко отгоре Аман от епидемии. Първи падна Герджика. Капична го епидемия на Несъстояла се тютюнево-производствена приватизация. Наслушахме се на депутатски простотии по време на дебата.
Върхът бе, когато един депутатин обяснява, че прабългарите принасяли в жертва най-лични хора като ги пращали при Тангра, понеже те били достойни да стоят до него, а не до тълпата. С Герджика било същото. Направо се потресох. И каква излезе тя? Че Герджиков е най-личния българин? Ами господин Сакскобурготски къде го оставиха? Ами другите наши лични мъже?
Ами и депутатите ни, да не би да са по-лоши с нещо от Герджиков. Той нали бе пръв между равни, ама като се обърна дебелия край… То си е така. Когато в една държава всичко тръгне на опаки, опакото е лице. Обърка се ценностната система, ама лятоска трябва да се мисли добре и тая грешка да се оправи. Тъй де, едни при Тангра, други в парламента. Всички при него. Горе, при достойните. Да видят, че ги уважаваме.
Митрополит Йоаникий пък се е олял. Забранил на свещеници да влизат в кръчми. Бива ли тъй, бе, дядо владика. Че то паството къде може да го намериш събрано. На предизборно събрание ли? Там къде по-големи проповедници има. Пък и кръчмата е единственото място, където като му хакнеш три-четири ракии си казваш всичко като пред поп, ‘де има дума. Нещо като изповедалня.
Да вземеш да се поправиш. Щото като напреднат годините и човек почва да се изтърва. Като червената футболна легенда бат’ Гацо Стоянов, който твърди публично в пресата, че след 22 часа и на Бриджит Бардо отказва. То като й гледам годините, аз и преди 22 часа ще й откажа, ама браво, че все пак си спомня за нея. То човек като надхвърли седемдесет години, а бат’ Гацо вече ги е прехвърлил, спомен сал един остава. И то, ако не го е зачоплила склерозата.
Обърка се светът, ако приемем, че сме част от него. Ето какво прочетох във вестник: “Медицински сестри пощипват доктори!”. Това заявил шеф на “Бърза помощ”. Господ да им е на бърза помощ. Не разбрах само дали се хвали или оплаква, ама сигурно ще е второто, защото, според него е “сексуален тормоз на работно място”.
Сега, Азис да се оплаче разбирам, ама докторите… Свалям доверие от тях и минавам на греяна ракия, която се оказва много полезна в това хлъзгаво време, защото: “Алкохолът прави костите по-здрави!”- пише във вестника. И е вярно. Да сте видели пиян да се е потрошил, освен ако тая работа не е свършила жена му? Дядо казваше: “Пиян човек Господ го варди?”, ама не е бил прав. Научно го доказаха. Ракията го пази!
Канадски учени пък доказали друго: “Мъжете оглупяват от красиви жени!”. Под наплива на тестостерон се блокира този участък от мозъка, който отговаря за рационалното мислене. Може и така да е, ама аз не съм съгласен. Това мислене при мен липсва и пак блокирам. От друго ще да е.
Въобще, не е добре да се вярва на учените. Потвърждава го и “Новинар”: “Британка пие “Антибебе” и забременява с четиризнаци!”. Ха върви, че им вярвай! Освен ако “Антибебе”-то” не е произведено в плевня край Ихтиман и внесено нелегално в Англия. Заедно с донора. На тия неща сме майстори. Следващото заглавие го доказва: “Първи правим менте иракски динари!”.
Американците може и да не ги довършиха, ама от нас няма отърване. Пък и традиции имаме в българо-иракските взаимоотношения. Крайно време е иракчани да разберат, че бедите не идват сами. Те идват с Шести американски флот и с нас като за капак.
