Той е роден в Кападокия през IV век. Основател на множество манастири, построил болници в края на живота си.
Още 18-годишен постъпил в манастир, където получил образование, обикнал монашеския живот и бил подстриган за монах. Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, се отправил за Йерусалим, за да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници.
Там постъпил в манастир, където прекарал 20 години. Пожелал по-голямо усамотение и се поселил в една пещера. Там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. След много години живот в палестинската пустиня, Сава имал радостта да види майка си, която, след като овдовяла, се поселила в женски манастир близо до Йерусалим.
След нейната смърт Сава получил богато наследство и построил манастири, болници и страноприемници. Заради неговата всеотдайност Йерусалимският патриарх го посочил за духовен ръководител на отшелническите обители. Св. Сава починал на 94-годишна възраст през 533 г.
Манастирът „Свети Сава“ съществува и до днес, а през цялото средновековие е средище на активна книжовна дейност и задължителна спирка за всички източноправославни поклонници.
В българските представи, Сава е жена – светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата, макар че в отделни райони на страната честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир). Познат е също израза: „Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява“.
В някои райони се празнува за сечено и порязано, затова се избягва да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), за да не им причинят зло Варвара и Сава.
В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен. На Савинден обичаят е да се пържат мекици, които се раздават за здраве и благополучие. Започва и подготовката за Никулденската трапеза.
В този ден яловите булки стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема.“ и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие.
В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
„Сава“ от старогръцки е „събота“ (предвиждащ).
На този ден имен ден празнуват: Елисавета, Савина, Съби, Сабина, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сава, Савка, Савчо, Светослав, Светослава, Слав, Слава, Славей, Славейка, Славейко, Слави, Станислав, Станислава, Сафка, Венцислав, Венцислава, Владислав, Владислава, Десислав, Десислава.
