На 6 май в честа на Св. Георги Победоносец българите празнуват Гергьовден – ден на храбростта и празник на овчаря, един от най-големите български празници след Великден. Обявен е за официален празник в България, както и за Ден на българската армия.
Предания за Свети Георги
Един от най-почитаните светии в България е Свети Георги Победоносец. Покровител е на земеделските стопани. Според преданията той е римски войник, християнин. Роден e в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия, майка му е от Лида, Палестина, където се връща като вдовица с малкия си син.
Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на Диоклециан, който издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател. Убит е през 303 година. Тялото на Свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.
Легенда за Гергьовден
Легендата гласи, че близо до мястото, където е погребан свети Георги от близкото езеро излизал голям и страшен змей. Той унищожавал цялата околност със смъртоносното си дихание. Страданието на хората било голяно, но не знаели как да се спасят от бедата, в която са изпаднали. Те се обърнали за съвет от идолските жреци и те им казали, че всяко семейство трябва да принася в жертва на страшното чудовище едно от децата си. Заради безизходицата и глада, в които били изпаднали, хората приели този съвет и всеки ден водели по една жертва на брега на езерото. Дошъл и редът на единствената дъщеря на царя. Младата мома стояла на брега и с тревога очаквала смъртта си. Незнайно откъде се появил красив млад мъж на бял кон, държейки копие в ръка. Това бил свети Георги. Той попитал девойката:
– Защо плачеш?
Момата му казала за змея и той я успокоил:
– Не се страхувай, момиче — казал й Георги. — Чрез името на истинния Бог аз ще те избавя от това чудовище.
От езерото се показал големия змей. Храбрият войн Георги се прекръстил и повикал на помощ Светата Троица. След това се засилил към чудовището и го пробол с копието си. Георги казал на девойката да свали пояса си, да върже змея с него и да го повлече към града. Тя така и направила. След като жителите на града разбрали какво се е случило приели християнската вяра.
Заради тази победа и за показаното мъжество по време на мъченията свети Георги се нарича Победоносец и е покровител на войниците.
Какво се прави на Гергьовден?
Гергьовден е един от важните стопански празници у нас. В миналото през пролетта той е поставял началото на новата трудова година.
Още в деня преди Гергьовден стопаните поставят в нивите си раззеленил се клон от бук, за да шумят и изкласят житните класове и да получат добра реколта. На вратата на всяка къща се закачват букови клонки, разцъфтял глог, люляк или други цъфнали храсти. На Гергьовден жените украсяват чешмите и кладенците със зеленина и пускат в котлите с вода стрък коприва за здраве.
Традиции и обичаи за Гергьовден
Рано сутринта на Гергьовден жени, моми и деца берат пролетни цветя и билки, от които правят венци и китки. С венците украсяват прозорците и вратите на къщите, а китките връзват на котлите за мляко.
С Гергьовден започва лятната паша за животните. Рано сутринта се прави обредно извеждане на стадата на първа зелена паша, като животните се подкарват със зелена пръчка.
Съгласно традицията на Гергьовден се пече агне, а около трапезата се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да присъства и обредният хляб, но е хубаво да има още зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино.
6 май – Гергьовден е ден на овчаря
Свети Георги е покровител на пастирите и по тази причина 6 май – Гергьовден се чества като Ден на овчаря. Стопаните отиват с шарен колак при кошарите и издояват първото мляко от овцете. В менчето пускат пари и здравец, за да са млечни животните.
В къщи домакините замесват тесто и изпичат т. н. гергьовденски хляб – “кошара”, “харман” или “боговица”. Пластично украсява хляба, като върху него изработват от тесто овчаря с гегата и неговото стадо. В чест на светеца – във всеки дом се коли по едно мъжко агне. Около шията му се поставя венец от цветя.
Агнето се прекадява с тамян, прочита му се молитва и се коли пред вратата. Кръвта му се излива в реката, за да “тече берекетът, както тече водата” или в мравуняк, за да се “плодят овцете като мравките”.
Около обяд всички се събират на празнична трапеза с печеното агне. Цял ден се пеят песни, играят се хора, организират се борби и състезания.
На Гергьовден именници са: Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Гео, Георги, Георгина, Гергана, Гинка, Гиньо, Гиргин,Гиргина, Гоце, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Йорго, Порица.
