Свети Великомъченик Георги Кападокийски се чества от християнските народи като покровител на животновъдите и на войската. Първото известно българско знаме с изображение на светеца е на българските доброволци сражавали се на страната на руската армия през Кримската война.
Гергьовден е определен за ден на Българската армия от 1880г. Тогава с указ на княз Александър Батенберг се постановява датата 23 април – денят на свети Георги Победоносец за празник на Българската армия. През 1916г. поради преминаване от Юлианския към Грегорианския календар, Българската православна църква взема решение този ден да се отбелязва на 6 май.
Празникът се чества дори по време на войните в периода 1912 – 1918г. Тогава той се отбелязва с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Провеждали са се и кратки военни паради. Дълго време, паралелно с Деня на храбростта, съществува и Ден на победите, т.нар. малък Гергьовден – 27 ноември, когато българската армия удържа решаваща победа в боевете при Сливница по време на Сръбско-българската война от 1885г.
След установяване на Народнодемократичната власт традицията за честване на Гергьовден като ден на храбростта е отменена. Това става с постановление на Министерския съвет от 2 май 1947г. За ден на Българската армия е определена датата 9 септември. През 1953г. честването се премества за 23 септември, денят за обявяването на Септемврийското въстание през 1923г.
През 1990г. Великото народно събрание определя за празник на войската датата 23 август. Това е денят на решителните боеве при Шипка през 1877г.
На 27 януари 1993г. с постановление Министерския съвет определя отново датата 6 май като ден на храбростта и празник на Българската армия. От тогава всяка година в центъра на София се отслужва панихида за загиналите български воини и се провежда военен парад приеман от върховния главнокомандуващ – Президента на републиката.
