Деян Димитров е роден на 22 март 1873 година в Лактине, в Османската империя, днес в Северна Македония. Самоук, работи като каменоделец във Варна и Русе между 1890-1901 година. В 1901 година се присъединява към ВМОРО и е четник при Тале Горанов, а от 1902 година е подвойвода на Никола Русински в Дебърцата, Охридско с 9 души четници. Секретар на Деян войвода, който е неграмотен, е Ташко Арсов. Четата на
Димитров унищожава сейменина и кръволок Ризо както и серия предатели в Охридско.
В средата на март четата на Деян Димитров е обградена от турски аскер в Ърбино. Успява да разбие обръча и да избяга с четата си, но войводата на притеклата му се на помощ чета Тома Давидов е убит. През юни 1903 година Деян е изпратен в друг район и негов секретар е Христо Ангелов — Гроздан.
По време на Илинденско-Преображенското въстание взема участие в сражението при Сирулски рид, Гърмешница и други, а след въстанието през Куманово и Враня пристига в Княжество България на 14 ноември.
Димитров се завръща в Македония през юни 1905 година и до края на годината действа във Велешко срещу Сръбската въоръжена пропаганда в Македония.
От началото на 1906 година до Хуриета от юли 1908 година действа като помощник войвода на Петър Чаулев в Охридско
През есента на 1912 година заедно с Петър Чаулев и Стефан Атанасов решават да обявяват Рабетинкол, Дебърца, Малесия и Демирхисар за свободни зони като провеждат редица акции и съвместно със селската милиция нанасят тежки загуби на турските войски. През септември 1912 година, в навечерието на Балканската война, е заловен от турците, изведен е в местността Опчелин край Песочани, облят е с газ и е запален жив.
