На 8 юли 1934 година е създадена е организацията „Общество на кавалерите на ордена За храброст“.
Нейни почетни председатели последователно са генерал от пехотата Данаил Николаев, генерал-лейтенант Христо Недялков и генерал от пехотата Никола Жеков. Почетен подпредседател е генерал-лейтенант Георги Абаджиев, а основател и заместник-председател – полковник Георги Симеонов.
Според приетия устав тя има за цел да обедини офицерите, подофицерите и войниците – кавалери на ордена „За храброст“ в името на Родината, да служи за връзка между народа и войската, както и да опазва военните добродетели и героичните спомени от войните.
Организацията започва дейността си през 1936 г. с 28 местни структури, които след две години нарастват на 661 с над 18 000 членове. Печатният й орган е списание „Боен подвиг“ (1 март 1936 – 10 август 1944), а отличителният знак – синя емайлирана звезда с миниатюра на ордена „За храброст“.
През 1941 г. променя името си на „Съюз на наградените с ордена За храброст в България“, а след 9 септември 1944 г. е забранена.
Днес официалният й наследник е Съюзът на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство, възстановен на 20 март 1992 г.
