Стои си Пешо под асмата пред къщи, пие бира и мисли. По някое време усеща, че само си стои, защото да мислиш не е никак лесна работа. Не е лесна в смисъл, че това което виждаш и това за което мислиш са диаметрално противоположни неща.
Още повече ако мислиш като Пешо- аналитично и тематично. Днес Пешо мисли за имунитета. Сутринта по телевизията главния прокурор Гешев каза, че искал имунитета на Бащицата и още няколко депутати. Ха де?! Преди няколко години генерал Мутафчийски ни призоваваше да се имунизираме, сега кандидат генерал Гешев, иска да се свалят имунитетите.
За да стигне до истината, Пешо се зарови в книгите и.. Оказа се че имунитета бил вроден и придобит. С придобит имунитет ,според него, са тия , които бяха във висшия ешалон на БКП и най-вече в ДС. С придобития всички останали.
Някои от тях след като се замогнаха финансово чрез политиката, постепенно от придобит преминаха към вроден имунитет. И те, и децата им.. Други пък се възползваха от такива, като Пешо, които гласуваха за тях и от „едни като него“ станаха имунитетно придобити а от там и финансово.
Пешо си остана само с имунитета от генерал Мутафчийски. И какво излиза? Излиза това, че правосъдието, за което най-много плачат и искат тия с придобит имунитет се оказва вируса срещу който те са имунизирани.
Оказва се също, че Главния вирусолог на Републиката е Гешев, повелителят на правосъдния вирус, защото само той може да ти поиска имунитета, който народа им е дал. Само че това го решават едни други в Парламента, които също са имунизирани от същия този народ. А те също, са имунизирани срещу вируса на правосъдието, но не са имунизирани срещу това да нарушават закона и да крадат.
И си стоят гарваните и се чудят, дали да си извадят очите или да си карат според старата българска поговорка, че гарван гарвану око не вади. Защото знаеш ли го Гешев, дали утре няма да поиска и техния имунитет. И чак тогава се сещат какво пише на входа на Народното събрание: „Съединението прави силата“.
Което в случая при един по-задълбочен прочит може да се тълкува и като: Съединението прави далаверата. А пред далаверата всички са равни.
