На 8 май се отбелязва Международният ден на Червения кръст и на Червения полумесец. Това международно хуманитарно движение е създадено за защита на човешкия живот и здраве, за осигуряване на уважение към човешкото достойнство и за предотвратяване и облекчаване на страданията на хората, без разлика на Националност, раса, пол, религия, класа или политически възгледи.
То обединява няколко международни и множество национални организации с приблизително 97 милиона членове и доброволни сътрудници.
Дейността на Червения кръст по време на война е посветена на облекчаване страданията на ранените военни, цивилни и военнопленници, а в мирни времена е насочена към осигуряване на медицинска и друг вид помощ, особено след бедствия, като наводнения, земетресения, епидемии, към подобряване на здравното образование и възпитание, организиране на кръводаряването и други.
Инициатор за създаване на Червения кръст е Жан Анри Дюнан – швейцарски предприемач, хуманист и филантроп, носител на Нобелова награда за мир през 1901 година.
Още при създаването на Международния комитет на Червения кръст през 1863 година, основателите му си поставят за цел да въведат прост, лесно разпознаваем и използван от различните воюващи страни символ, с който да се обозначава медицинския персонал по време на военни действия. Те избират за тази цел червен кръст на бял фон, подобен на швейцарското знаме, но с разменени цветове.
През 2005 година е взето решение, влязло в сила две години по-късно, според което е призната нова официална емблема – Червен кристал. Освен че е религиозно неутрална, тя дава възможност за вписване в нея на допълнителни символи.
Национални организации на Червения кръст и Червения полумесец съществуват в почти всяка страна в света. Общо 188 национални организации са признати от Международния комитет на Червения кръст и са приети за пълноправни членове на Федерацията.
Всяка организация работи в своята страна, в съответствие с принципите на международното хуманитарно право и устава на международното движение. В зависимост от техните специфични особености и възможности, националните дружества могат да поемат допълнителни хуманитарни задачи, които не са пряко определени от международното хуманитарно право или от мандатите на Международното движение.
В много страни те са тясно свързани в съответната национална система за здравеопазване и така участват и в предоставянето на спешна медицинска помощ.
