Етикет: 2004

Днес в кафенето цари радостно оживление. Министър Велчев се престраши и обеща тринадесета пенсия. А бе, пенсионерите! Що не викате сега, че тринадесет е...

От няколко дни живея с неясно очакване след като прочетох в пресата заглавието: “Мадрид осинови Симеон!“. То лошо няма. Сираче е човекът. Сега се...

От няколко дни насам чувствам сигурност. Не, че нещо съм се замогнал или пък престъпността е намаляла. Няма такова нещо, ама прочетох, че МВР...

Гледам оня ден в кафенето бай Сава. Одрямал се, цеди изстинало кафе през мустак и под мустак псува някого си за нещо. Обичайно това...

На добре вървят работите в България и това е. Отварям оня ден вестника и к’во мислите чета? Комисията по бедствия и аварии финансирала със...

Миналата седмица се случи нещо, което засегна болезнено патриотичното ми чувство. Дванадесет хървати вършили престъпления у нас. После се оказа, че не били точно...

Оня ден чествахме Съединението. То не бяха слова, не бе чудо. Проглушиха ни ушите с това какъв акт било Съединението и какво ли не...

Седя си в кафенето и разлиствам вестник. Не че изпитвам необходимост, ама така, да минава време. Пък може нещо интересно да прочета. Ей на,...

Хубава седмица беше. Кафенето пълно, а вътре ври и кипи. Викове “Българи юнаци!” тресат квартала. Така е по време на Олимпиада. Хляб и зрелище....

Край! Спирам да чета вестници. Отварям си сутринта вестника и каква мислите, че е топ новината. Евгени Минчев вкаран за петнадесет дни в ареста...