Казват, че било приятно сутрин в кафенето. Четеш си вестник, пиеш си кафе, пък тия отвън те гледат, псуват на ум и завиждат. Да, ама на пръв поглед е така. Влизам вчера в кафенето, отварям вестника и… Така и не разбрах, кафе ли пия или цианкалий. Токът поскъпва с тринадесет процента и кусур.
И това ми го изтипосали на първа страница. Даже и да не си купиш вестник, като го прочетеш на сергията, да те смъдне под лъжичката. И цял ден ще ти е на карък. Вече няма значение дали ще те удари ток или цената му, крайният резултат е летален. Хайде сега, гевезелъци, ще каже някой. Че Ботев да не би да е писал стихове на електрическо осветление?
Ама какви неща е написал само: “патриоти-идиоти“ и тям подобни. Кого ли е имал предвид? Управляващите или народа? Пих две малки водки рано сутринта, докато се освестя. Следващата информация, веднага обясни предходната. Значи, те вдигат тока с тринадесет процента, ама в същия момент вдигат и пенсиите. Цели шест! Да не съм ги чул пенсионерите да се оплакват повече.
Шест-шест, кой ти ги дава? Цяла нощ изчислявах, откъде пари за повишение. На сутринта ми светна. Процентът се формира след пролетно преброяване на пенсионери. За прескочили зимата, фондът се преразпределя. Сега смятам, колко не са дочакали пролетта, че да се формират тия шест процента. Не, че ме интересува, ама имам чувството, че пак ги прецакаха. По-голям трябва да е процентът.
На 1 юни празнуваме Ден на детето. Мама пак ме забрави. То като стане човек на години, толкова вече помни, него пък още по-малко. Както е тръгнало обаче, в скоро време няма да има какво да празнуваме. Че то деца не останаха. Заминаха да се грижат за тях други страни и народи. За нас остана утехата, че поне там се чувстват добре, колкото може да се чувстваш комфортно далеч от Родина (Родина се пише с главна буква.).
Един ден в Рая организирали екскурзия. Да видят праведниците как е положението в Ада и че напразно не се мъчили в грешния живот там, долу. Натоварили ги в райски автобус и заминали. Гледат праведниците и се чудят. Това Ад ли е или нещо друго? Барове работят с пълна сила, кръчми – пълни, а млади грешнички хвърлят предизвикателни погледи и подканват към грях с думите: “’Айде, бе, бате, днеска сми на прумосия! Искаш ли да ти пра’им малка нощна музика.
Една свирка – два кинта, кабака -десет.”. Праведниците си плюели в пазвите и благодарели на Бог, че ги е опазил от туй зло. Само един от тях мълчал и кроял сатанински планове. “Че за к’во ми й тоз Рай? – Мислел той. – Да ми пеят по цял ден ангелчета на ухо, а презрели девици да ми се мотаят наоколо?
Ни има кръчми да удариш по едно питие, нито с кого нещо по-така да си кажеш на ушенцето, разбираш ли? Що ли не взема аз да остана тук!”. Речено-сторено. През нощта прескочил Райските дувари и се озовал в Ада. Похлопал, отворили му и какво да види. Казаните работят под пълна пара. Запотени дяволи с вили обръщат грешни души, за да се варят и пекат равномерно.
– А бе, брато, – обърнал се той към първия попаднал му дявол. – Вчера като идвахме тук, такива работи нямаше, бе!
– Така е, синко, – потупал го по рамото дяволът. – Това е то разлика между екскурзия и емиграция. ‘Айде, рипай в казана, че да не ми отрежат от надника.
Сега ще попитате защо ви я казах тази случка. Защото всеки ден чувам хора да си говорят: “Децата заминаха за чужбина. Оправиха си живота!”. Пък ний тук казваме, че децата били цветя в нашата градинка. Ега си и градинката, и градинарите. Чудя се, обаче, ако нещата са като в случая, който разказах, защо не се връщат? Да не вземе да излезе, че ний сме емигранти в собствената си Родина?
На следващия ден честваме Ден на падналите за свобода и независимост на България. Да им се чудиш, за какво е било. Акълът ни същия, стоката пак от Капалъ чарши. Навремето даже казвахме: “Те умряха, да живеем ние!”. Е, някои поживяха. Както и да е, почетохме ги. С вой на сирени. Като при бедствено положение. В това има някаква символика.
Да сме нащрек. Аз винаги съм нащрек, особено като дойде ред да се плащат различни сметки. Това значи ли, че сирените всеки ден трябва да вият? Ама щом такъв е редът. Даже един минувач се спрял и застанал мирно. После се оказало, че не бил много в центъра. Водели го на отчет в психо-диспансера. Той и поетът го е казал: “Свестните у нас считат за луди…”, ама като гледам, май само свестни са останали. Даже ги водят на отчет.